Определение № 4369 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на Общински съвет Пловдив, чрез процесуален представител адв. Д. Илиева, за допълване на определение № 1761 от 14 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 1282/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта му за разноските, и присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответната страна А. Владиков, чрез адв. И. Атанасов, дава становище за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав счита молбата за допълване за процесуално допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С определение № 1761 от 14 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 1282/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, е оставено в сила определение № 2959 от 12 декември 2023 г., постановено по адм. дело № 116/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С молба от 21 февруари г. ответникът по частната жалба Общински съвет Пловдив, чрез адв. Илиева, е поискал допълване на определение № 1761 от 14 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 1282/2024 г. по описа на Върховен административен съд и присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за процесуално представителство пред Върховния административен съд. Искането за присъждане на разноските по делото е направено в отговора на частната жалба, към който са приложени като доказателства пълномощно и договор за правна защита и съдействие, обективиращ направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., както и списък на разноските, ведно с фактура и платежно нареждане, удостоверяващи, че същите са заплатени по банков път. С определението съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноските. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, която регламентира правото на ответника на разноски, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. За да е налице непроизнасяне на съда по дължимостта на разноските за съдебното производство трябва да е надлежно сезиран със съответното искане. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като съдът не се е произнесъл по него в крайния съдебен акт, с който се слага край на спора по обжалване на решението на Общински съвет Пловдив от А. Владиков. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. С отговора на настоящото искане частният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват, тъй като ответника е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт и при съобразяване разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на тази наредба, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата размерът им е дори под законоустановения минимум от 1250 лв. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение