Определение № 2840 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1031/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца М. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса в размер 7,67 евро по подадена от същия частна касационна жалба срещу постановено по същото дело въззивно определение. За да постанови определението си, съставът на апелативния съд е приел за установено, че действително ищецът е с влошено здравословно състояние с намалена трудоспособност и не притежава движимо и недвижимо имущество, като единственият доход на домакинството са неговата и на съпругата му пенсии в общ размер 455 евро месечно. Приел е обаче, че с оглед размера от 7,67 евро дължимата държавна такса не е прекомерна или непосилна спрямо установените доходи, поради което заплащането ѝ не би поставило ищеца в невъзможност да посреща основните си нужди. Определението е правилно по изложените от апелативния съд съображения, които изцяло се споделят и от настоящия състав. Съдържащите се в частната жалба доводи са в по-голямата си част неотносими към предмета на настоящото частно производство, а в останалата си част са неоснователни като несъответстващи на мотивите на обжалваното определение, доколкото въззивният съд не е обсъждал наличието на доходи по договори за управление на търговски дружества и не е приел такива да са налице. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът