Решение № 11060 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2014 г.

Решение № 11060 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Лилия Василева - пълномощник на Общинския съвет - Роман, срещу решение № 427 от 14.10.2014 г. на Административния съд - Враца по адм. д. № 366/2014 г. С него съдът е отменил точка втора от Решение № 368 по протокол № 31 от 14.12.2013 г. на Общинския съвет - Роман, с което е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници на земеделска земя, на наследниците на Марин Вутов Бенчев. Решението е отменено при условията на чл. 173, ал. 2 АПК като преписката е върната на общинския съвет за ново произнасяне, при спазване на указанията дадени в мотивите. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението като се твърди, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, която била подадена след изтичането на срока за обжалване на решението на общинския съвет. На следващо място се твърди, че решението на Административния съд - Враца било недопустимо, поради това, че компетентен да се произнесе по жалбата бил районният съд. На последно място се сочи, че решението на общинския съвет е бил междинен акт по възстановяването на собствеността, а решението на общинската служба по земеделие, с което се възстановява правото на собственост върху земеделската земя е индивидуален акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол. Ответната страна чрез адвокат Красимиров - пълномощник на Митко Василев Маринов, взема становище за неоснователност на жалбата, по изложените съображения. Претендира присъждане на разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие за договорено и платено възнаграждение в размер 400 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. Прокурорът излага аргументирано становище по съществото на спора. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решението на Общинския съвет - Роман, административният съд е приел, на първо място, че жалбата срещу решението е допустима, защото решението на общинския съвет не е било съобщено на лицето-заявител, по реда, предвиден в чл. 45ж ППЗСПЗЗ. На следващо място съдът е приел жалбата и за основателна, поради това, че в обжалваното решение на общинския съвет не са се съдържали фактически основания, от които административният орган черпи правомощието си да постанови решението си. Посочените в решението текстове от ЗОС и ЗСПЗЗ са били преценени като неотносими към спора. На последно място съдът е посочил реда, предвиден в чл. 45ж ППЗСПЗЗ, който общинският съвет трябва да спази при произнасянето си по искането с правно основание по § 27 ПЗРЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62/2010 г., след връщане на преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че ОСЗ - Роман е сезирала Общинския съвет - Роман да се произнасяне на основание § 27 ПЗРЗСПЗЗ, по искане за възстановяване на собственост върху земеделска земя, подробно индивидуализирана, в съществуващи граници, от земята по чл. 19 ЗСПЗЗ. Към искането са били приложени необходимите доказателства. По това искане общинският съвет е постановил отказ с правно основание в чл. 7, ал. 4 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В решението си общинският съвет не е изложил абсолютно никакви фактически основания, послужили за издаване на решението му, а освен това посочените правни основания в него са неотносими към реституцията на земеделските земи, както правилно е възприел и административният съд. Поради това съдът е отменил решението при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е дал указания на административния орган относно спазването на ППЗСПЗЗ. Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба, че решението на съда било недопустимо, защото подадената жалба от Митко Маринов била недопустима, като просрочена. Правилно съдът е приел, че в случая не е приложим чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, а е приложим специалният ред, предвиден в чл. 45ж ППЗСПЗЗ, тъй като се касае за разпореждане със земя, която следва да се предостави с решение на общинския съвет по реда на чл. 45д, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Изрично в правилника е посочено, че решението на общинския съвет по § 27, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а това е един от собствениците с права по ал. 1 от същата норма. По делото няма спор, че решението на общинския съвет не е съобщено на заявителя на правото на собственост по реда на АПК, поради което правилни са изводите на съда, че жалбата е била процесуално допустима. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба, че компетентен да се произнесе по жалбата е бил районният съд. Предмет на жалбата е решението на общинския съвет, поради което компетентен да се произнесе по нея е административният съд. Отделно от това следва да се посочи, че административният съд е по-горен по степен на районния съд, а решаването на спора от по-горен по степен съд не е основание за отмяна на решението му само на това основание. Неоснователно е и последното твърдение в касационната жалба, че решението на общинския съвет е междинен акт, а не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Това твърдение е в рязко противоречие с разписаната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските земи - § 27 ПЗРЗСПЗЗ, чл. 45г - 45ж ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че общинската служба по земеделие може да постанови решението си по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, след предоставянето на земеделската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ от общинския съвет, което предоставяне става с решение на общинския съвет. Поради това и законодателят е предвидил съобщаване на това решение на общинския съвет на заявителя и на общинската служба по земеделие по реда на АПК. Едва след влизането му в сила, според чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие може да издаде решението си по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което е конститутивно по своя характер, придружено със съответната скица. От това следва, че решението на общинския съвет по реда на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ взето на основание предпоставките визирани в § 27 ПЗРЗСПЗЗ е индивидуален административен акт, а не междинен такъв. Решението по чл. 18ж, ал. 1 от правилника, постановено в изпълнение на процедурата по § 27 представлява сложен фактически състав, при реализирането на който се постановяват решения, които са индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване, каквото е и обжалваното решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Общинският съвет - Роман следва да заплати на Митко Маринов направените разноски в размер на 400 лв. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение