Определение № 7012 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Т., лице с юридическа правоспособност, срещу разпореждане № 20699 от 26.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5448/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането й с вх. № 16199/13.05.2026 г. по описа на Административен съд София-град и е осъдена да заплати разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и вътрешно противоречиви мотиви. Претендира се отмяната на разпореждането и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Ответникът – Столична община, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по искане с правно основание чл. 250 и сл. от АПК, подадено от И.Т., с което се иска да бъде разпоредено на Столична община незабавно да преустанови всякакви фактически действия по изграждане на паркоместа и паркинги, както и поставяне на паркинг – елементи, върху терени, представляващи междублоково пространство или площи, предвидени за озеленяване, в изпълнение на инициативата „кални точки“. За да отхвърли искането съдът е приел, съобразявайки мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2024 г., ОСС, I и II колегия, че една част от действията, защита срещу които се търси, вече са преустановени, поради и което искането е лишено от предмет и не е налице правен интерес от търсената защита. Съдът приема също така, че в конкретния случай искането за преустановяване на действията на Столична община в изпълнение на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 г. – 2026 г.“, приета с решение № 204 от 22.04.2021 г. на Столичен общински съвет, и на „Програма за опазване на околната среда на Столична община до 2027 г.“, приета с решение № 60 от 21.07.2022 г. на Столичен общински съвет, не е обусловено от личен, пряк и непосредствен интерес на искателя, тъй като същият има адрес на територията на Столична община, но въпреки дадените указания не представи доказателства за съществуващо право на собственост върху имот, находящ се на територията на Столична община, както и че именно имот на жалбоподателя е засегнат от инициативата на Столична община, с което пряко да се засяга правото му на собственост. Според съда не са представени и доказателства, че Столична община, реализирайки инициативата си на територията например в ж. к. „Дружба“, засяга правото на здравословна и благоприятна околна среда на лице с адрес в [заличен текст]. Административният съд обосновава и извод, че търсещият защита не сочи автора на фактическото действие, като не конкретизира органът или длъжностните лица, прекратяването на чиито действия се иска. Според съда в случая не е посочен надлежният ответник, който е със специална процесуална правосубектност в производството по чл. 250 от АПК, поради и което липсата на страни препятства преценката на съда от кого и кога действително са извършени фактически действия и неоснователно ли се е случило това, още повече, че по делото се съдържат данни и за извършването на сочените като неоснователни действия от частноправни субекти. Така постановеното разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 250 от АПК визира средство за защита на гарантирани от закона права и интереси, които са засегнати от фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. Този ред на защита не обхваща правни действия на органа, разписани изрично в закона. Изискването на нормата е да се извършват неоснователни фактически действия, които следва да бъдат прекратени, т. е. фактически действия, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно, защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита срещу неюридически действия на административен орган, извършвани извън определените по закон правомощия на органа и непреустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. Разпоредбата дава възможност на всеки, който има правен интерес, да иска прекратяване на такива действия. За да е основателно искането по чл. 250 от АПК е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки, като една от тях е неоснователните фактически действия да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени. В конкретния случай обаче, както правилно е приел и първоистанционният съд, искането на частния жалбоподател е лишено от предмет, доколкото една част от действията, защитата срещу които се търси, вече са преустановени, а друга част представляват евентуални бъдещи действия, които вероятно ще бъдат извършени в изпълнение на т. нар. инициатива „кални точки“. Правилен е и решаващият извод на съда, че в случая липсва и друг кумулативен елемент от фактическия състав на предмета на производството по чл. 250 и сл. от АПК, а именно – с действието да се засягат прави и законни интереси на искателя. Активно легитимирани в производството по чл. 250 и сл. от АПК са граждани и организации, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени, или за които са създадени задължения /чл. 147, ал. 1 от АПК/. Правният интерес следва да е личен и пряк, т. е. правната сфера на лицата, подали искане по чл. 250 от АПК, следва да е непосредствено засегната от извършваните без законово основание фактически действия, които пряко нарушават, увреждат или застрашават техни права и законни интереси. В случая, както правилно е възприето и от административния съд, за подателя на искането не е налице правен интерес от търсената по реда на чл. 250 от АПК защита, доколкото не се установява по делото той да е пряко засегнат от фактическите действия по изграждане/обособяване на паркоместа или паркинги върху терени, представляващи междублокови пространства или площи, предвидени за озеленяване. Обстоятелството, че частният жалбоподател е жител на Столична община, не е достатъчно да обоснове наличие на правен интерес, тъй като сочените от него дейности в различни райони на Столична община по никакъв начин не засягат негови права и законни интереси. Както вече се посочи, правният интерес следва от прякото и непосредствено въздействие върху правната сфера на искателя, поради което не би могло и да се основава на субективното неодобрение на действията на съответната общинска администрация, в какъвто смисъл са доводите в искането и в частната жалба. С оглед на това правилно и в съответствие с Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2024 г., ОСС, I и II колегия, съгласно което „При липса на която и да е от посочените кумулативни предпоставки, съдът издава акт, с който отхвърля искането.“, първоинстанционният съд е приел за неоснователно искането на И. Т.. Изложеният в частната жалба довод за съществено нарушаване на съдопроизводствени правила е изцяло неоснователен. Съдебното производство по подадено искане за защита срещу неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице се провежда по специални производствени правила. На основание чл. 252, ал. 1 – ал. 4 от АПК /в приложимата редакция ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./ искането се разглежда незабавно. Съдът задължава органа или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието им. В разглеждания случай административният орган е представил административната преписка, в която се съдържат достатъчно данни за основанието на извършените действия. Не е предвидено процесуално задължение нито за уведомяване на подателя на искането относно представените от ответника документи и становища, нито за допускане на доказателствени искания, направени от искателя, включително и за допускане на съдебна експертиза. На основание чл. 253 от АПК съдът се произнася с разпореждане веднага след приключване на проверката. В случая действията по проверката са приключили с получаването на данните, съдържащи се в административната преписка, относно основанието на извършените действия. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,