Решение № 10202 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Нови Искър“ - Столична община против решение № 1451/13.01.2026г., постановено по адм. дело № 9542/2025г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че погрешно съдът е приел, че случаят касае мълчалив отказ от страна на районната администрация на район „Нови Искър“ - Столична община да се произнесе по искане на Т. Т. в производството по чл. 587 от ГПК, вр. чл. от 79 ЗС. Иска се отмяна на решението на административния съд. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна – Т. Н. Т. не ангажира становище по спора. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по подадена от Т. Н. Т. жалба срещу мълчалив отказ за произнасяне по негово искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, на основание чл. 587, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на Район "Нови Искър", Столична Община за предоставяне на административна услуга заверка на молба-декларация, отнасяща се за обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК за поземлен имот с идентификатор 57011.598.223 по КККР на област София, Столична община, с адрес [населено място], район Нови Искър, местност „Пресвета“, по подадено заявление № РНИ25-МД94-108/15.08.2025г. и е върнал преписката за произнасяне по искането. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел наличието на незаконосъобразно формиран мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга, подлежащ на обжалване по реда на АПК. Счел е, че административният орган не е изпълнил задълженията си по закон да удостовери поисканите в молбата декларация обстоятелства. Според съда заверка на молба- декларация по чл. 587 от ГПК от кмета на Район "Нови Искър", СО е вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, т. е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, каквото е и отказът да се издаде такъв документ. Изложил е съображения за характера на мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, който на основание чл. 21, ал. 3 от АПК е индивидуален административен акт. Обосновал е извод, че в тези случаи приложение намират правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване, доколкото исканата заверка на декларацията от оспорващия е необходима за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на съответния недвижим имот. Според съда към процесната административна услуга е приложим срока по чл. 57, ал. 2 АПК, като с подаването на искането на 15.08.2025г. той е започнал да тече, а 7-ят ден за произнасянето по това искане е изтекъл на 22.08.2025г., след което е налице формиран мълчалив отказ. От правна страна административният съд е приел още, че исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК по издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Според съдебния състав на АССГ, административният орган е длъжен да завери подадена до него молба-декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. По отношение заверката на молбата-декларация законодателят е предоставил на кмета на района или общината само удостоверителни функции, които той в условията на обвързана компетентност е длъжен да упражни, доколкото, ако откаже заверката, неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя. Съдът е счел за неоснователни развитите от ответника доводи за липсата на формиран мълчалив отказ поради това, че срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението на Т. не бил започнал да тече поради неуспеха на опитите на районна администрация на Район "Нови Искър", Столична Община да му връчи писмо с указания за отстраняване им и че в случая е налице хипотезата на чл. 30, ал.3 от АПК. С такива мотиви първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ за заверка на молбата-декларация и е върнал преписката на административния орган със задължението да извърши услугата в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения, които да обуславят отмяна на оспорения съдебен акт на основанията по чл. 209 от АПК. Административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, съответно наличието на конкурентни права, е от компетентността на нотариуса в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не, а не кметът. Последният съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на Закона за общинската собственост, определящ кои имоти съставляват публична общинска собственост. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Сложният фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК включва и заверка на молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка. Видно от съдържанието на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК, неизвършването на такава заверка води до формиране на мълчалив отказ за извършване на административна услуга. Административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по отправените до него искания. В документа той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената проверка и които счита за относими към собствеността на имота. В случай, че описаните в молбата-декларация имоти са частна общинска собственост, това обстоятелство следва да бъде отразено. Кметът не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. На административния орган не е възложена компетентност да се произнася по въпроси, свързани с правото на собственост, както и по евентуална конкуренция между претенции за собственост. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. Неоснователни са доводите, изложени и пред касационната инстанция от кмета на Район "Нови Искър", Столична Община, че в проведеното пред него административно производство е налице хипотезата на чл.30, ал.3 от АПК. Съответно срокът за извършване на заверката на молбата-декларация и за предоставяне на исканата административна услуга не е започнал да тече, защото не бил открит заявителят, за да му бъде връчено писмо от 18.08.2025г. за отстраняване на сочени от АО нередовности на молбата-декларация. Действително, ако по едно искане за извършване на административна услуга от вида на процесната е констатирана нередовност или повече такива, задължение на административния орган е да даде срок по чл.30, ал.2 от АПК за отстраняването им. Негово е и задължението за редовно връчване на отправеното до заявителя указание, при спазване на разпоредбите на чл.18а, ал.1-11 от АПК. Ако е съобразил изцяло разписаните правила в тази норма, при липса на изправени нередовности след редовно уведомяване за това, в правомощието на административния орган е и да прекрати процедурата по образуваното пред него административно производство, като приложи чл. 56, ал. 2 от АПК. Доказателствата, събрани по първоинстанционното дело сочат, че кметът на Район "Нови Искър", Столична Община не е връчил редовно съобщението до Т. за наличието на нередовности. Следователно правилно е прието от съдебния състав, че срокът на АО за произнасяне по направеното искане за заверката на молбата-декларация, е този по чл. 57, ал. 2 от АПК и липсата на такова формира мълчалив отказ. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд приема касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а разноски в полза на ответника не са претендирани. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение