Определение № 610 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална гвардейска част /НГЧ/, чрез юрк. С. Н., срещу решение № 2118/26.04.2023г. по в.гр.д. № 493/2023 г. на Софийски градски съд, II Е ВС, с което, след частична отмяна на решението на СРС, са уважени изцяло предявените срещу касатора от Б. Д. Д. искове по чл. 344, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е отменено уволнението й, извършено със заповед № ЛС- 77/01.09.2021г. на командира на НГЧ; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист“ в техническо звено на Представителния ансамбъл на въоръжените сили към НГЧ и е осъдена НГЧ да й плати обезщетение за оставане без работа в периода м.октомври 2021г.- м.март 2022г. в размер на 4608, 64 лева, ведно със законната лихва от 15.09.2021г. до окончателното изплащане. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че ищцата е укрила от него факта, че е трудоустроена и това й поведение е доказано по делото, поради което не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди да е неправилен извода на съда по приложението на чл. 333, ал.1, т.2 КТ; че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изясни фактическата обстановка по делото като приеме, че НЧГ не е единствен работодател на ищцата; че ищцата е укрила от НГЧ стартирането на процедура по трудоустрояване, провеждането на такава и не е представила/укрила е поисканата от работодателя информация по чл. 333 КТ. Цитират се две решения на ВКС - № 492/17.96.2010г. на ВКС ,IV ГО по гр.д. № 477/2010г. и №187/07.10.2019 по гр.д.№ 4303/2018г. на ВКС, III ГО и определение № 441/17.05.2018г. по гр.д.№ 501/2018г. на ВКС, IV ГО. Твърди се също така, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е бил „нито справедлив, нито безпристрастен“. Насрещната страна по жалбата - ищецът Б. Д. Д., чрез адвокат Д.К., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1 и т.2 КТ, въззивната инстанция, при непроменена фактическа обстановка, установена категорично от събраните по делото доказателства, е приела, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, защото е извършено без предварително разрешение на инспекцията на труда. Липсата на такова е била безспорна по делото, а въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на ответника по въззивната му жалба, че с процесното ЕР на ТЕЛК от 08.02.2021г. ищцата не е трудоустроена. За неоснователни са намерени и оплакванията, че НГЧ не е работодател/осигурител на ищцата. По спорния въпрос - дали работодателят е изискал предварително информация от ищцата за обстоятелствата по чл. 333 КТ, въззивният съд е намерил за недоказана тезата на ответника, че това се е случило с електронно писмо от 11.08.2021г., тълкувайки съответните норми на ЗЕДЕП / отм./ и ЗЕДЕУУ, което го е мотивирало да приеме, че съобщението на ответника за изискване на информацията не е постъпило на електронната поща на ищцата и получаването му не е потвърдено от нея. В тази връзка е прието, че работодателят не е поискал от ищцата да посочи данни и доказателства за обстоятелствата по чл. 333 КТ, поради което бездействието на същата да му представи решението на ТЕЛК не изпълва хипотезата на умишлено укриване/ злоупотреба с право/ недобросъвестно поведение, и важи принципът за обективния характер на закрилата по чл. 333 КТ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил, че по приложението на чл. 333, ал.1,т.2 КТ решението е постановено в противоречие с цитираните актове на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване. Според разрешенията в цитираната от касатора съдебна практика, закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и изключение от този принцип се допуска само ако работникът/служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, както и когато в предоставения му разумен срок не е представил изисканите от работодателя относими към закрилата данни. Никое от тези разрешения няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, доколкото същият е приел, че от ищцата въобще не е била изискана съответната информация, поради което не се поставя въпросът за квалификация на бездействието й да я предостави на работодателя, съответно, този - налице ли е изключение от обективния характер на закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 КТ. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд