Определение № 169 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 779/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение27.12.2010 г.докладчик Павлина Панова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1885 от 29.10.2010 г. на съдия от Плевенския окръжен съд, постановено по ВНАХД № 826/2010 г., с което е била върната касационната жалба на М. П. К. против постановеното по делото решение № 353/29.09.2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на М. П. К. против разпореждане № 1885 от 29.10.2010 г. на съдия от Плевенския окръжен съд по ВНАХД № 826/2010 г., с което е била върната касационната му жалба против постановеното по делото въззивно решение № 353/29.09.2010 г. за потвърждаване на решение № 699/26.05.2010 г. по НАХД № 4553/2009 г. на Плевенски районен съд. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подала жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на разпореждането и разглеждане на касационната жалба. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е било потвърдено първоинстанционно решение, постановено от Варненския РС, с което жалбоподателят на основание чл. 78 А от НК е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 313 ал.1 от НК с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и осма от НПК. Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение