Определение № 278 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7515/2013 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от Д. В. С. с искане съдът да се произнесе по молбата й от 23.06.2014 г., като на основание чл. 83, ал.2 ГПК я освободи от задължението за внасяне на държавна такса и във връзка с останалите искове, по които е допуснато касационно обжалване по подадената от нея касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Д. В. С. е подала молба вх. № 5879 от 23.06.2014 г., с която е поискала на основание чл. 83, ал.2 ГПК да бъде освободена от внасяне на държавна такса в производството по делото. С определение № 267 от 28.07.2014 г. същата е освободена само от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 172 лв., дължима по един от обективно съединените искове, по които е допуснато касационно обжалване. Съдът не се е произнесъл относно искането на жалбоподателката да бъде освободена на същото основание и от задължението да внесе държавна такса в размер на 1 600 лв. по иска за обявяване недействителност на договорната ипотека. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 250 ГПК и е допустима. Молителката е с 50% намалена трудоспособност, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 150 лв., няма друго имущество, от което би могла да реализира доходи и страда от хронично заболяване, което налага отделяне на средства за лечението му в размер на 60 лв. месечно. Тези обстоятелства са преценени като обосноваващи изискванията на чл. 83, ал.2 ГПК, поради което молителката е била освободена от задължението да внесе държавна такса в размер на 172 лв. При тези доказателства с още по- голямо основание следва да се приеме, че молителката не разполага с достатъчно средства да внесе и държавната такса в размер на 1 600 лв. Затова съдът