Определение № 2432 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Заместник-министъра на правосъдието, подадена чрез главен юрк. И. Тончева в Министерството на правосъдието с пълномощно с рег. №ЛС-04-209/07.05.2024 г. /л. 10 по адм. дело 7880/2024 г./, с искане за допълване на определение №13283/06.12.2024 г. по адм. дело №10664/2024 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът при постановяване на съдебния си акт е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответникът – В. А. Д. с адрес: гр. Бургас, [улица]чрез процесуален представител, адв. С. Каров – БАК, моли молбата да бъде оставена без разглеждане като неоснователна. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С определение №13283/06.12.2024 г. по адм. дело №10664/2024 г., чието допълване се иска, ВАС, шесто отделение, се оставя в сила определение №16669/12.09.2024 г. по адм. дело №7880/2024 г. по описа на Административен съд София – град. С определението, съставът на Върховния административен съд, шесто отделение, въпреки своевременно направеното искане за това, направено в постъпилия отговор по частната жалба, не е присъдил направените от ответника по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен - чл. 143, ал. 3 от АПК. Въпросът за реда за присъждане на пропуснати разноски не е уреден в чл. 143 от АПК, поради което и съгласно чл. 144 от АПК следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Безспорно, изходът на спора в настоящото производство е благоприятен за ответника по частната жалба – Заместник-министъра на правосъдието, поради което частният жалбоподател по делото дължи направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция. В случая процесуалният представител на Заместник-министъра на правосъдието е предявил искането си за присъждане на направените по делото разноски с депозирането на писмен отговор на частната жалба, като е поискал заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за производството пред настоящата инстанция. Следователно всички изискуеми от закона предпоставки са изпълнени и ответникът по частната жалба има право на разноски. С оглед изложеното и в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 144 от АПК В. А. Д. следва да бъде осъден да заплати на Министерството на правосъдието сума в размер сто /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,