Определение № 10338 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Л. Ч. Ч. от гр. Етрополе, чрез процесуалния му представител адв. Николова, против определение № 722 от 05.06.2024г., постановено по адм. дело № 1201/2023г. на Административен съд София – област /АССО/, с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното по същото дело определение № 122 от 31.01.2024г. в частта за разноските. В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на извода на съда за липса на предпоставките за допълване на определението в частта по разноските. Навежда съображения, че към датата на подаване на жалбата е имало мълчалив отказ, поради и което административният орган е станал причина за завеждане на делото, поради и което се следва присъждане на разноски. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът главният архитект на община Горна малина, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, както и срещу подлежащо на касационен контрол определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССО е приел, че определение № 122 от 31.01.2024г. е в полза на общината Горна малина, тъй като с него на основание чл. 159 т. 3 АПК е била оставена без разглеждане жалбата на Л. Ч. срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Горна малина да му издаде удостоверение за търпимост. Посочил е, че от събраните доказателства е било установено, че по заявлението на червеняков е било издадено удостоверение за търпимост № 27 от 13.09.2023г., което не е било потърсено от него, а жалбата, с която е бил сезиран съдът е била подадена на 05.10.2023г. срещу мълчалив отказ, който към този момент вече не е бил налице, тъй като е било издадено удостоверение за търпимост. Поради това съдът е приел, че не е налице основание за допълване на определението в частта по разноските и присъждането на такива в полза на Л. Ч.. Определението е правилно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, включително при преценка дали в случая административния орган с поведението си е станал причина за завеждането на правния спор по аргумент от чл. 143 ал. 3 АПК. В случая първоинстанционният съд правилно приема, че с оглед изхода на спора за жалбоподателя не може да се приеме, че е налице право да иска присъждане на разноски. В случая не е налице хипотезата на чл. 143 ал. 2 АПК, тъй като не е налице оттегляне на административен акт в хода на съдебното производство. Напротив в случая към момента на подаване на жалбата от 05.10.2023г. срещу мълчалив отказ, вече е било издадено поисканото удостоверение за търпимост и то почти един месец преди подаване на жалбата, а именно на 13.09.2023г. Т.е. в случая административният орган не е станал причина за завеждане на правния спор. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за допълване на определението с присъждане на разноски. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,