Определение № 13826 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11706/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. К. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против определение № 10609 от 17.10.2024 г. по адм.д. № 2447/2024 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил искането на К. за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 24-0433-000301 от 07.10.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на Първо Районно управление при ОД на МВР - Варна. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като не са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ ще доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди, тъй като го лишава от възможноста да упражнява трудова дейност като таксиметров шофьор. Жалбоподателят твърди, че е дал кръвна проба за химическо изследване с оглед оспорвания от него положителен резултат за употреба на наркотични вещества, маркиран с техническо средство. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Съдът, за да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е приел, че молителят не е доказал никакви конкретни обстоятелства, които да сочат на настъпване на значителни или труднопоправими вреди от приложената принудителна мярка; не е доказал, че таксиметровата дейност е единственият му източник на доходи, а представеното удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил не доказва относимите към искането обстоаятелства. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл.166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като таксиметров шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта на ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа за употреба на наркотични вещеста, установена с техническо средство, са твърдения, относими към съществото на спора. В хода на главното производство Д. К. има правната възможност да оспори тези констатации и представи надлежни доказателства. Представените с частната жалба писмени доказателства, сочещи на действително упражняване на таксиметрова дейност от жалбоподателя, не обосновават извод, различен от приетия от административния съд. Всяко предварително изпълнение на административния акт от органа несъмнено може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да извършва таксиметрова дейност, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд