Определение № 96 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 437/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. А. К.-Х. от [населено място] против определение № 304 от 22.11.2013г. по гр.д.№ 5473/13г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 23687 от 30.07.2013г. за отмяна на влязлото в сила решение № 25 от 24.02.2012г. в.гр.д.№ 355/11г. на Апелативен съд В. и потвърденото с него решение № 637 от 16.05.2011г. по гр.д.№ 2265/10г.на Окръжен съд Варна Счита така постановения съдебен акт за неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменен, а молбата разгледана по същество. Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на подадената частна жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 304 от 22.11.2013г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената молба за отмяна поради просрочие, приемайки, че началният момент на срока следва да се брои от влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска - 12.07.12г. Счел е, че молителката не е изпълнила задължението си, с надлежни доказателства да установи, че посочената от нея дата – 19.07.13г. е началният момент, от който тече преклузивния тримесечен срок за предявяване на искането за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Съдът не е възприел представената декларация /подписана от друга адвокатка в уверение на това,че тя й е връчила новите доказателства на 19.07.13г./ за годно доказателство, позовавайки се на т.4 от ППВС № 2 от 29.09.1977г., съгласно което не са годно доказателствено средство писмените декларации на лица, които могат да бъдат разпитани като свидетели. Посочил е, че е недопустимо стабилността на постановен съдебен акт да се поставя в зависимост от твърдения, представляващи извънсъдебни свидетелски показания. Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за правилен. Молителката се е позовала на нови писмени доказателства – две писма от 9.02.11г., подписани от ответницата Ж., едното адресирано до нея, а другото до друга адвокатка /адвокат Ф., трето на процеса лице, подписало горепосочената декларация/ и един сигнал от ответницата Ж. до Районна прокуратура и Икономическа полиция. Твърди, че тези доказателства са й предадени от адвокат Ф. на 19.07.13г. /т.е. след влизане в сила на 12.07.12г. на съдебното решение, чиято отмяна се иска/. За удостоверяване на датата, на която е научила за новопредставените писмени документи прилага писмена декларация, подписана от адвокат Ф.. За да е допустима подадената на 30.07.13г. молбата с вх.№ 23687 за отмяна, съгласно чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, тя следва да е била входирана в тримесечен срок от деня, в който на молителката е станало известно новото обстоятелство или от деня, когато е могла да се снабди с новото писмено доказателство. Тежестта за установяване спазване на законо-установения преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна е на молителката. В случая – молителката е твърдяла като основание за отмяна наличие на нови писмени доказателства и за установяване спазването на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК е представила писмена декларация. Настоящият съдебен състав споделя извода на другия тричленен състав на ВКС, че така представената писмена декларация не е надлежно доказателство, годно да установи, че точно на 19.07.13г. тя се е снабдила с новите писмени доказателства. Тезата на частната жалбоподателката, че в тази хипотеза съдът е следвало да остави без движение молбата й, като й даде указания в определен срок да представи друго годно доказателство, не може да бъде споделена. Няма установена подобна практика на ВКС, като за цитираната от молителката следва да бъде посочено, че е неприложима, защото не е постановена по идентичен случай. Неоснователно е и изложеното в частната жалба твърдение, че съдът не е обсъдил приложената от нея обратна разписка от 18.07.2013г., с която се твърди, че е бил изпратен сигнала до Районна прокуратура. Същата е ирелевантна, защото удостовереният с нея факт на изпращане с обратна разписка на дата 18.07.13г. на сигнал до Районна прокуратура от адвокат Ф., няма никакаквъ връзка с евентуалната дата, на която настоящата молителка С. А. К.-Х. се е снабдила с писмените доказателства, които тя е представила пред съда като „нови” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Неизпълнението й и понастоящем на задължението да установи, че подадената от нея молба за отмяна е в срок, мотивира настоящия съдебен състав да приеме частната й жалба за неоснователна. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение