Решение № 5655 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. П. Г. – инспектор „Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр.Велико Търново, подадена чрез пълномощник адв. Й. Христова. Жалбата е срещу решение № 8681 от 1 август 2025 год., постановено по адм. дело № 2414/2024 год. по описа на Административен съд гр. Варна. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението на административния съд да бъде отменено. Претендират се разноски за производството пред касационната инстанция по предварително представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - С. Н. Г., не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Варна е била приложена спрямо С. Н. Г. от гр. Варна принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Тази мярка е приложена чрез извършено на 4 октомври 2024 год. в 09:02 ч. преместване на паркирания в гр. Велико Търново на ул. „Цар Тодор Светослав“ лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № [рег. номер] от инспектор „ПНП ППС“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново, за което е съставен констативен протокол № 1224 от 4 октомври 2024 год. С решението по делото първоинстанционният съд е отменил горепосочената ПАМ. За да постанови този резултат, съдът е направил съответните фактически и правни изводи, като е приел, че приложената ПАМ представлява годен за оспорване административен акт. Мярката е приложена с конклудентни действия – чрез репатриране на процесния автомобил, извършено вследствие на устна констатация от компетентен орган - инспектор „ПНП ППС“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново – Й. П. Г.. Прието е че лек автомобил „Хонда“ с рег. № [рег. номер] е паркиран на ул. „Цар Тодор Светослав“ в гр. Велико Търново, в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, тъй като на мястото имало налични пътен знак В27 и допълнителна табела Т18.1. Според съда не са били налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да обосноват отмяната на административния акт само на това основание. За да отмени приложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че тя противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 АПК. За основателно и доказано е прието твърдението на жалбоподателя С. Н. Г., че е налице противоречие на приложената ПАМ с материалноправни разпоредби, а именно разпоредбите на чл. 16, ал. 5 и б.„а“ от приложение № 12 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.), но действаща към датата на твърдяното нарушение - 04 октомври 2025 год. Според установеното от административния съд след анализ на приложените по делото доказателства, знаците и допълнителната табела, забраняващи престоя и паркирането и указващи принудителното преместване на ППС, са поставени много по-ниско от нормативно изискуемите 2,25 m. В случая пътните знаци, за несъобразяването с които на жалбоподателя е наложената процесната ПАМ, са поставени във връзка с въведената със Заповед № РД-22-189 от 26 януари 2024 год. на кмета на община Велико Търново временна организация и безопасност на движението. На основание чл. 32 от Наредба № 3 от 16 август 2010 год. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците е следвало пътните знаци, с които се въвежда постоянната организация на движението по пътя или улицата и които противоречат на ВОБД, да бъдат отстранени или покрити с непрозрачен калъф или фолио с черен или сив цвят, което в случая не е било сторено. Следователно, констатирайки, че участъкът от пътя, на който е паркиран автомобилът на жалбоподателя, не е надлежно обозначен съгласно посочените норми на Наредба № 18 от 23 юли 2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.) и Наредба № 3 от 16 август 2010 год. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, Административен съд гр. Варна е постановил отмяна на приложената спрямо С. Н. Г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б.„б“ ЗДвП. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171, т. 5, б.„б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай именно на посоченото основание административният орган е приложил принудителната административна мярка спрямо С. Н. Г.. В съставеният констативен протокол № 001224 от 4 октомври 2024 год. е посочено от компетентния административен орган, че лекият автомобил – собственост на нарушителя, е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, тъй като на мястото имало налични пътен знак В27 и допълнителна табела Т18.1. Значението на знаците и начинът на тяхното поставяне са регламентирани в Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) и Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с която е отменена Наредба № 18 oт 23 юли 2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно приложимата правна уредба, в населени места разстоянието от настилката на тротоара до най-ниско разположената точка на пътния знак или допълнителната табела, поставени отстрани на платното за движение, е не по-малко от 2,25 m и не повече от 3,30 m. Във връзка с гореизложеното, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че административният съд неправилно е приел, че в процесния случай знаците са били поставени в противоречие със законоустановените параметри. Според касатора разстоянието е следвало да се измери със специален уред, за да се стигне до този извод, а не както е процедирал съдът – позовавайки се на приложената като доказателство снимка. Настоящата касационна инстанция намира въпросното доказателство за достатъчно безспорно, за да се обоснове извод, че двата знака и допълнителната табела, забраняващи престоя и паркирането и указващи принудителното преместване на ППС, са поставени много по-ниско от нормативно изискуемите 2,25 m. Това може да бъде видяно на приложения снимков материал, както и да бъде подкрепено от факта, че касационният жалбоподател не оспорва този факт с обосновани доводи, а твърди единствено, че е било достатъчно поставянето на знаците „на неподвижна стойка“. На следващо място, в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на инспектор „ПНП ППС“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново - Й. Г., съгласно които същият е изпълнил задълженията си във връзка с въведената със заповед № РД-22-189 от 26 януари 2024 год. на кмета на община Велико Търново временна организация и безопасност на движението. Подобни твърдения са неоснователни. Състава на административният съд, е обсъдил тези аргументи, и в мотивите се е приел, че пътните знаци, за чието неспазване е приложена ПАМ, са били поставени във връзка с ВОБД, но не е изпълнено другото изискване постоянните пътни знаци да бъдат покрити. Не може да бъде възприет аргумента, че тъй като участъкът, в който е била въведена временна организация на движението, е твърде малък, не е имало как да бъдат покрити поставените постоянни пътни знаци. Нормативните изисквания свързани с регламентиране и уреждане временната организация на движението не предвиждат изключения за „временна организация на движението в малки участъци“. По отношение на посоченото от касатора, че е от значение, че С. Н. Г. е паркирал своя автомобил на въпросното място през нощта, следва да се сподели от настоящата инстанция, че този факт действително е от значение. Но не за твърдените от касатора обстоятелства. А за това, че именно фактът, че ответника С. Н. Г. е паркирал превозното си средство през тъмната част на денонощието, и то на място, на което очевидно пътните знаци са били поставени много по-ниско от изискуемото, е ограничило до още по-голяма степен видимостта му и възможността му да се ориентира в обстановката и да забележи знаците. Не е неоправдано нормативното изискване знаците да бъдат поставяни на височина не по-малко от 2,25 m и не повече от 3,30 m – причината е, че когато шофьорът се намира във или извън превозното си средство, той отправя поглед напред – където обичайно в обсега и перспективата на зрението му е логично да попаднат пътните знаци и елементите от пътната обстановка. По изложените съображения Върховният административен съд намира постановеното решение на Административен съд гр. Варна за правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Разноски по делото се претендират само от касационния жалбоподател. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение