Решение № 40 от 22.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 175/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Г. Г. - повереник на частните обвинители Р. Д., З. П. и Я. Д., против въззивно решение № 428/06.12.2024 г. на Софийския апелативен съд, 9-ти наказателен състав, постановено по ВНОХД № 468/2024 г., с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия Б. В. Б. поради прилагането на чл. 66 ал. 1 от НК, чиято отмяна се претендира.

Жалбоподателите частни обвинители, както и техния повереник, не се явяват в с. з. пред ВКС. Неподалите жалба частен обвинител Ж. Ж. – законен представител на Я. Д. и повереника й също не се явяват и не изразяват становище.

Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за основателна и предлага да бъде уважена.

Подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. В., молят за отхвърляне на жалбата като неоснователни.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 15/10.11.2023 г., постановена по НОХД № 05/2023 г., Видинският окръжен съд е признал подсъдимия Б. В. Б. за виновен в това, че на 28.09.2020 г., на път Е-79, км 6+400 м., в близост до бензиностанция „С. о.“, при управление на влекач м. „Рено“ с рег. рег.№ с прикачено полулремарке „Ш.“ с рег. № ( и двете собственост на „В. Б.“ ЕООД и „И. Т.“ ЕООД, при движение в посока от с. Р. към ГКПП „Дунав мост“ 2 Видин – Калафат“, нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП (управлявал автомобила със скорост от 90 км./ч. вместо максимално допустимата от 70 км./ч.) и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Р. Д., след което избягал от мястото на произществието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. В тежест на подсъдимия е присъдил заплащането на направените по делото разноски.

С въззивното решение, предмет на касационната проверка и въз основа на подаден протест и жалба от частните обвинители, Софийският апелативен съд е изменил частично първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание по чл. 343г от НК от 9 месеца на 1 година и 5 месеца. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна.

Доводите, застъпени в касационната жалба на частните обвинители, по същество се свеждат до несъгласие с извършената от въззивната инстанция преценка, че целите на личната и генералната превенция могат да бъдат постигнати чрез прилагането на чл. 66 от НК. В тази връзка се твърди, че опитът на подсъдимия да заличи следите от кръв върху превозното средство след инцидента и да напусне страната са индицирали за престъпна упоритост и липса на осъзнаване на извършеното, противно на приетото от въззивния съд.

ВКС намира изтъкнатите доводи за неоснователни.

Данните по делото действително са сочели, че поради по-високата скорост на движение от 90 км./ч., несъответна на разрешената от 70 км./ч., която съвпада с разстоянието на видимост при движение нощно време, подсъдимият късно е забелязал движилия се в средата на пътното платно пешеходец, който е бил под влиянието на опиати и след удара не е спрял веднага, а след 1100 м., почистил е предната част на влекача и се е отправил към мястото за излизане от пределите на страната на Дунав мост -2. Обстоятелствата за това безспорно укоримо поведение е дало основание за възприемане на квалификацията по чл. чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. “в” от НК, поради което те едновременно не могат да бъдат ценени като отегчаващи обстоятелства, нито да служат като основание за неприлагането на института на условното осъждане. Всъщност, по повод приложението на чл. 66 от НК задачата на съда е да констатира дали целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е нужно същият да бъде отделян от семейната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода. Правилно в тази връзка е оценена ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия, с оглед неговото чисто съдебно минало, критично отношение, относително млада възраст (23 г.), дисциплинираност като водач, недопускал други нарушения на правилата за движение до момента на деянието, които очертават последното като инцидентна проява и надделяват над необходимостта превъзпитанието му да бъде провеждано в затворническа среда. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК с отлагане на изтърпяването за срок от 3 години. Поради липсата на жалба в частта относно приложението на чл. 343г от НК, ВКС не намира за нужно да обсъжда този въпрос.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение