Определение № 256 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1582/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], вх.№ 21727/13.12.2024г. В нея е обективирано искане за изменение в частта на разноските на постановеното по чл.288 ГПК определение № 3345/10.12.2024г. по т.д.№ 1582/2024г., I т.о., чрез намаляване - по релевираното за първи път с молбата с правно основание чл.248 ГПК възражение по чл.78, ал.5 ГПК, на присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5690лв. до размера, съобразно фактическата и правна сложност на делото. С подадения чрез адв.Е. Д. писмен отговор насрещната страна М. Х. оспорва молбата. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Определението, чието изменение по реда на чл.248 ГПК се иска, е постановено в производството по чл.288 ГПК, образувано по подадените и от двете страни касационни жалби. С него въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и са присъдени разноски и на двете страни за защита по касационната жалба на насрещната страна, като в тежест на молителя е присъдено адвокатско възнаграждение за защита на насрещната страна М. Х. по подадената от молителя касационна жалба в размер на 5690лв.. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая,от една страна, производството по чл.288 ГПК не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, но, от друга страна, направените от М.Х. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5690лв. за подаване на отговора на касационната жалба на молителя са незначително надхвърлящи минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.4 от НМРАВ, ред. към момента на сключване на договора за правна помощ/ 11.11.2022г./, определен за защитаван с отговора на касационната жалба материален интерес в размер на сбора на произтичащите от същия договор вземания, за които искът по чл.422 ГПК е отхвърлен, но изцяло съответстват на обема и качеството на подадения чрез процесуалния представител отговор на касационната жалба на молителя. Поради изложеното, направените от М.Х. разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани, при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Като обобщение, искането на банката за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран от това, съставът на ВКС: