Определение № 321 от 09.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 38/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. П. Д. и А. Д. Д., чрез пълномощника им адвокат Й. Г., против определение № 367 от 23.10.2012 г., постановено по гр.д. № 369 по описа за 2012 г. на Върховния касациионен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им вх. № 1025655/19.10.2010 г. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК, на влязлото в сила решение от 2.07.1998 г. по гр.д. № 778/1993 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото, като П. П. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят на С. Л. М. направените разноски в размер на 1500 лв. всяка. Ответникът по частната жалба С. Л. М. счита, че същата е неоснователна. С определение № 77 от 15.02.2013 г., постановено по настоящото дело е потвърдено атакуваното определение на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна и е прекратено производството по нея и настоящото производство е спряно по частната пределението в частта, с която са присъдени разноските на С. Л. М. в размер на 1500.00 лв. до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 6 по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено на 6.11.2013 г., поради което настоящото производство следва да се възобнови. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като липсват доказателства за заплащането на разходите, липсва представен списък по чл.80 ГПК, евентуално присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Ответникът по молбата за отмяна на влязло в сила решение С. М. е представила писмен отговор, към който е приложен договор за правна помощ, установяващ, че е заплатила адвокатско възнаграждание в размер на 3000 лв. и които съдът е присъдил на основание чл.81 ГПК. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представянето на списък на разноските е процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер. Следователно дори при липса на списък по чл.80 ГПК съдът дължи произнасяне по валидно заявено искане за възстановяване на направени по делото разноски. Д. за прекомерност на направените от ответника по молбата за отмяна разноски не е заявен своевременно и не следва да бъде разглеждан. По делото е проведено открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на молителите не е взел становище и не е направил възражение за прекомерност на претендираните от С. М. разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение