Определение № 973 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1651/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 407 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на околната среда и водите срещу разпореждане № 901 от 11.05.2023г. по т.д. 714/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на [община] за присъдените й суми (главници и лихви) въз основа на постановеното по делото въззивно решение № 281/02.05.2023г., с което е потвърдено решение № 261378/19.04.2022г., постановено по търг. дело № 8283/2018г. по описа на Софийски градски съд, а именно: за сумата от 329 559,06 лева без ДДС, представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-С032 от 06.08.2012г., ведно със законната лихва от 20.07.2016г. до окончателното плащане и сумата от 37 429,51 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа по всяко едно до 20.07.2016г. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в нарушение на императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК, която не допуска издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение срещу очертаните в нормата субекти, включително държавни учреждения, каквото е Министерство на околната среда и водите. В подкрепа на доводите си се позовава на съдебната практика по постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 439/14.07.2014г. по ч.гр.д. 4170/2014г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, както и на практиката по определение № 68 от 09.02.2015г. по ч.т.д. № 258/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 121 от 19.02.2018г. по ч.т.д. № 286/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 386 от 03.06.2010г. по ч.т.д. № 402/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а издаденият изпълнителен лист обезсилен. Претендира присъждане на разноски в производството по частната жалба. Ответникът, [община], оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт предвид постановяването му при точно приложение на нормата на чл. 404, т. 1 ГПК. Сочи, че нормата на чл. 243 ГПК урежда допускането на предварително изпълнение на първоинстанционно решение, поради което и е неприложима към процесната хипотеза по издаден изпълнителен лист въз основа на въззивно осъдително решение. По тези доводи моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел по сезиралата го молба от ищеца [община] вх.н.10676/10.05.2023г. по описа на регистратурата на САС, че са налице предпоставките по чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист срещу ответника Министерство на околната среда и водите по невлязлото в сила осъдително въззивно решение в частта за присъдени главница и лихви, и разпоредил издаването на изпълнителен лист за последните. Разпореждането е неправилно. Налице е формирана постоянна практика, обективирана в соченото от касатора определение № 439/14.07.2014г. по ч.гр.д. 4170/2014г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, и в служебно известните на съда определение № 76 от 12.02.2020г. по ч.т.д. № 139/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 572 от 18.09.2019г. по ч.т.д. № 1533/2019г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 508 от 17.07.2013г. по ч.т.д. № 2750/2013г., по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 663 от 10.11.2017г. по ч.т.д. № 2642/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 50431 от 07.10.2022 г. по ч.т.д. № 1834/2022г., по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, и множество други, с която се приема, че с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена забрана за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Независимо, че се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК, посочената разпоредба се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета "Изпълнително производство", Глава тридесет и шеста "Издаване на изпълнителен лист". Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, нормата на чл. 243, ал. 2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл. 243, ал. 2 ГПК субекти. Разпореждането, предмет на обжалване с настоящата частна жалба, е постановено по повод молба по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение срещу Министерство на околната среда и водите. Предвид правно- организационната форма на ответника – държавно учреждение, незаконосъобразно Софийски апелативен съд се е отклонил от императивното правило на чл. 243, ал. 2 ГПК и е постановил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. По тези мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и вместо него молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение следва да бъде оставена без уважение. При този изход на производството по подадената частна жалба право на разноски има жалбоподателят за заплатената държавна такса от 15 лв. и за представляването му от юрисконсулт за сумата 150 лв., или общо 165 лв., които ответникът по жалбата ще бъде осъден да му заплати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение