Определение № 4796 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2025 г.

Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма "Конкурентноспосбност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021 - 2027 г., чрез пълномощник, против определение № 1865 от 25.02.2025 г., постановено по адм.д. № 1863/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от ръководителя на УО частта жалба срещу определение № 3478 от 29.11.2024 г. по адм.д. № 874/2024 г. на Административен съд - Русе и производството по делото е прекратено. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като приетото от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 200 АПК противоречи на принципа за равнопоставеност на страните в съдебното производство. Твърди, че за него изходът на делото е неблагоприятен, защото се е произнесъл по съществото на правния спор. Иска отмяна на определението и разглеждане на делото по същество. Ответникът "МИК-БГ" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че с решение № РД-02-16-744/14.10.2024 г. ръководителят на ПКИП 2021- 2027 г. е прекратил административното производство по отношение на кандидата "МИК-БГ" ЕООД, подало проектно предложение по процедура "Внедряване на иновации в предприятията". Административният съд - Русе, по жалба на дружеството, в производство по чл. 197 и сл. АПК с определение от 29.11.2024 г. по адм.д. № 874/2024 г. е отменил оспореното решение и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по проектното предложение на "МИК-БГ" ЕООД. Ръководителят на УО е сезирал тричленен състав на ВАС с частна жалба срещу това определение, която е оставена без разглеждане от съда с обжалваното в настоящото производство определение № 1865 от 25.02.2025 г., постановено по адм.д. № 1863/2025 г. по описа на този съд. Съдебният състав е приел, че производството пред административния съд е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК, който е приложимият ред за оспорване съгласно чл. 27, ал. 4, изр. второ ЗУСЕФСУ. Издаденото от административиня орган решение за прекратяване на административното производство засяга пряко законните интереси на адресата на акта. Съдът е посочил, че административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, защото е решаващият орган в административната фаза на процеса. Органът е страна едва в съдебноадминистративното производство в качеството на издател на оспорения административен акт - чл. 153, ал. 1 АПК. Поради това и на основание чл. 200, ал. 2 АПК съдът е приел, че ръководителят на УО не е процесуално легитимиран да обжалва съдебния акт, с който издаденото от него решение за прекратяване на административното производство е отменено. Позовал се е в изводите си и на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т.д. № 10/2019 г., прието в същия смисъл. С тези мотиви тричленният съдебен състав е оставил без разглеждане подадената от ръководителя на УО частна жалба и е прекратил производството по делото като недопустимо. Определението е правилно. Оспореното пред Административен съд - Русе решение на ръководителя на УО е издадено на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ - административното производство е прекратено по отношение на кандидата "МИК-БГ" ЕООД. Съгласно чл. 27, ал. 4, пр. второ ЗУСЕФСУ в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва от страните в административното производство. Както правилно е приел тричленният съдебен състав, издалият акта орган е решаващ орган, пред него се развива административното производство, поради което и той не е страна в него. За разлика от административното производство, в съдебното производство административният орган, издал оспорения акт, е надлежна страна с оглед на изричната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК. Поради това в производството пред административния орган последният има качеството на решаващ орган, а не на страна в процеса. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., което съдът правилно е съобразил. При точно определеното качество на частния жалбоподател в административния процес съдът правилно е тълкувал и приложил релевантната разпоредба на чл. 200, ал. 2 АПК, към която изрично препраща разпоредбата на чл. 27, ал. 4, пр. второ ЗУСЕФСУ. Липсата на качеството на страна в административното производство прави частния жалбоподател лице без процесуална легитимация. Неоснователно е възражението на ръководителя на УО за допуснато от съда нарушение на принципа за равенство по чл. 8, ал. 1 АПК. Принципът гарантира равните процесуални възможности на лицата, заинтересовани от изхода на административното производство по този кодекс, т.е. всички страни в производствата по този кодекс имат равни процесуални права. В производството по издаване на актове всяка страна има равни права и еднакви възможности за реализиране на тези права; ако правата и законните интереси на едно лице са засегнати, това лице има право на участие в производството така, както което и да е друго лице би имало и реализирало същото право, ако е на негово място. Това означава, че всяка страна може да се възползва от всички права, предвидени в АПК за съответната страна, когато са налице законовите условия за това. В конкретния случай ръководителят на УО в производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт, с който прекратява административното производство, не е засегната страна, а се произнася като решаващ орган, поради което за него не е предвидена законова възможност да обжалва постановеното от съда определение по чл. 200 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение на тричленния съдебен състав на ВАС е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав