Решение № 2367 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Д., непридружена непълнолетна гражданка на Сирийска арабска република, родена на [дата]., действаща лично и със съгласието на представителя си по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), против решение № 33269 от 11.10.2025 г., постановено по адм.д. № 5632/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и иска административната преписка да бъде върната на административния орган с указания за ново разглеждане на бежанската история на касаторката. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на непълнолетната М. А. Д., непридружен чужденец, против решение № 2860/31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът констатира, че административното производство започва по молба за международна закрила, подадена от М. А. Д. – непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗУБ от 14.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила. Лицето е гражданка на Сирия, родена на [дата]. в Дамаск, но живяла в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неомъжена, с лични данни установени с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От проведено на 18.09.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснала нелегално Сирия в посока Турция през м.юни 2024 г. с помощта на трафикант като пътувала с нейния вуйчо на име Х., който се намира в лагер в [населено място]. Началото на м.август 2024 г., влиза незаконно в Република България. В проведеното интервю жалбоподателката изрично заявява, че не е арестувана, не е осъждана, [заличен текст], не е имала проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имала проблеми заради религията, която изповядва – [заличен текст], не е била член на въоръжена групировка, не е участвала в политическа партия. Напуснала страната си заради войната, кюрдските сили, които взимат момичета да стават част от кюрдската армията и заради липсата на работа и условията на живот, които в Дейр Алзор били много лоши. Споделя, че има много случаи на отвличания на момичета за откуп и ако такъв не бъде платен отвлечения бива убит, а нейните роднини нямат средства да платят, ако това се случи. Посочва, че не е ставала свидетел на военни действия, тъй като по-скоро в Дейр Алзор проблемите са от кюрдите, които се групират и правят армии. Излага твърдения, че всички нейни вуйчовци са напуснали Сирия и в момента се намират в Холандия и Виена. Твърди, че е учила до девети клас. Посочва, че семейството й е Сирия, където са останали майка й и баба й, а баща й изчезнал когато била на четири години и нищо не знае за него, няма братя и сестри. Пояснява, че желае да събере семейството си в Република България и да получи закрила. Молбата й за международна закрила е първа по ред. Сирийската гражданка твърди, че от началото на военните действия до напускането на родината си не е била подложена на преследване от никоя групировка и не е имала проблеми с официалните власти в страната си. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденката при проведеното интервю относно причините същата да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието й да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на М. А. Д., излага съображения, че спрямо нея не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод нейната политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават на жалбоподателката основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. М. А. Д. изрично заявява, че не членува в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка, както и че не е имала проблеми с официалните власти в страната по произход, не е била арестувана, съдена или осъждана, срещу нея няма образувани дела, няма контакти с полицията в държавата по произход. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. Д.. По отношение обстановката в Сирия съдът взема предвид представените актуални справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия след свалянето от власт на президента Башар Асад. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 ЗУБ съдът се позовава на данните, съдържащи се в интервюто на молителката и прави извод, че правилно административния орган приема, че липсват доказателства жалбоподателката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. Освен това самата жалбоподателка твърди, че не е имала проблеми с официалните власти, не е била задържана, съдена или осъждана, не твърди също така спрямо нея да е оказвано насилие. По тези съображения съдът прави извод за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът взема предвид решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и приложената справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и излага подробни съображения, обосноваващи, че изискванията на цитираната норма не са налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда за липса на материално правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази насока съдът излага обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденката и ситуацията в държавата й на произход, напълно кореспондиращи и с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия с вх. № МД-02-22/23.01.2026 г., административният съд обосновава законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийската гражданка международна закрила. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган преценява всички относими обстоятелства и доказателства, свързани с личното положение на търсещата закрила и въз основа на тях правилно приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът приема, че кандидатката за статут не установява да е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУБ, не членува в политически партии, не е арестувана или осъждана. Посочените от чужденката причини да напусне Сирия са такива от личен и финансов характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. А. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Правилно съдът посочва, позовавайки се на данните, съдържащи се в интервюто на молителката, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. В случая липсват и твърдения в тази насока. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ включително при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/2012, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществуващ риск от безогледно насилие по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните на приложената в касационното производство актуална справка се установява, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 12 декември 2025 г. се сочи, че общия брой на завърналите се в Сирия лица от 08.12.2024 г. - свалянето от власт на президента Башар Асад до декември 2025 г. достига 1 275 882 души като продължава и завръщането на вътрешно разселените лица – 1 955 090 души. Посочените от жалбоподателката причина в интервюто са по скоро икономически. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" (2023 г.) и са съставени изцяло на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган извършва проверка и установява определени факти, отразени в документите. Справките са изготвени в кръга на правомощията на агенцията и са официални документи, чиято доказателствена тежест не е оборена. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно приложенито на разпоредбите на чл. 6а във вр. с § 1, т. 11 ДР на ЗУБ във вр. с §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), предвид, че в първоинстанционното производство М. А. Д. има качеството на непридружен непълнолетен към момента на иницииране производството за разглеждане молбата й за закрила. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че най-добър интерес на детето е същото да бъде със своето семейство, като при определяне висшия му интерес следва да се съблюдава принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие и зрялост. Следва да се посочи, че към датата на постановяване на настоящото решение М. А. Д. е навършила пълнолетие, поради което наведените в касационната жалба доводи за извършване преценка на „най-добрия интерес на детето“ по отношение на същата са неоснователни. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложени съображения Върховният административен съд, второ отделение,