Определение № 332 от 05.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д. срещу разпореждане № 72 от 7.03.2016 г.постановено по ч.гр.дело № 5394/2015 г.,по описа на ВКС,ІV г.о., с което е върната, като просрочена, частната й жалба вх. № 13769/18.12.2015 г. срещу определение № 763 от 30.11.2015 г., по същото дело. В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт. Ответника В. Т. Г. оспорва по основание частната касационна жалба в депозирания писмен отговор. Останалите ответници не взимат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съставът на ІV г.о. на Върховния касационен съд е приел, че частна жалба с вх. № 13769/18.12.2015 г. срещу определение № 763 от 30.11.2015 г., по същото дело е подадена след изтичане на указния в акта преклузивен едноседмичен срок за обжалване. Съдът е констатирал, че препис от определението е връчен лично на М. М. Д. на 08.12.2015 г., а частната жалба е постъпила в съда на 16.12.2015 г.,видно от пощенското клеймо, т.е. след 15.12.2015 г./работен ден – вторник/, на която дата е изтекъл едноседмичният срок за обжалване. Спазването на срока за подаване на частна жалба за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Като е съобразил изложеното, ВКС,ІV г.о. е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.