Решение № 5349 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 729/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Областно пътно управление-Пазарджик към Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез пълномощник Я. Бангеева срещу решение № 5472 от 27.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1134/2025 год. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебния акт. В писмено становище се претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли съдът да остави в сила обжалваното решение като мотивирано и правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Областно пътно управление-Пазарджик срещу Решение № 1012-12-485#1 от 27.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Разпореждането е издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО като е разпоредено Областно пътно управление-Пазарджик да внесе сумата по Ревизионен акт за начет №РА-5-12-02019131/24.06.2025 год. за неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 500, 45 лева, от които 449, 21 лева главница и 51, 24 лева лихва, причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа фактически и правни основания за това, като правилно е приложен материалния закон. От фактическа страна е установено, че К. А. П. упражнява трудова дейност при осигурителя Областно пътно управление-Пазарджик. Лицето е представило болничен лист № Е20242131969 (първичен) за периода от 02.08.2024 год. до 15.08.2024 год. заведен при осигурителя на 02.08.2024 год. На 05.08.2024 год. Областно пътно управление-Пазарджик е представило в ТП на НОИ Пазарджик удостоверение към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение № 9) с данни относно правото на парично обезщетение по БЛ № Е20242131969. На 19.08.2024 год. на лицето е изплатена сума от средствата на ДОО в размер на 449,21 лв. за 8 работни дни през месец август 2024 год. представляваща обезщетение за временна неработоспособност. На 13.08.2024 год. осигурителят е обжалвал БЛ № Е20242131969 по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред Регионална здравна инспекция като не е представил удостоверение Приложение № 9 за промяна в обстоятелствата по болничния лист във връзка с обжалването му. На 09.10.2024 г. е издадено решение на обща ЛКК при МЦ „Великус Медикус“ ООД, гр. Велинград, с което БЛ № Е20242131969 е отменен. Решението е обжалвано от П. пред ТЕЛК като с ЕР № 00351 от 066/09.04.2025 год. на Първи състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД е потвърдено решението на ЛКК. Експертното решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила на 05.05.2025 год. За причинената щета на ДОО на Областно пътно управление-Пазарджик е съставен Ревизионен акт за начет № РА-5-12-02019131/24.06.2025 год. на главен инспектор по осигуряването, с който са установени неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 449,21 лева главница и 51,24 лева лихва. Срещу ревизионния акт за начет е подадено възражение като с мотивирано заключение от 10.07.2025 год. същият е потвърден. Издадено е обжалваното пред първоинстанционния съд Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на Областно пътно управление-Пазарджик да внесе дължимата сума по сметка на ТП на НОИ Пазарджик. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, който е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил разпореждането. За да потвърди акта горестоящия орган е приел, че осигурителят е причинил щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи като след обжалване на болничния лист не е подал коригиращо или заличаващо удостоверение по чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО. Първоинстанционният съд е извършил анализ на приложимата нормативна уредба като е приел, че съгласно чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба ако болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. В конкретния случай болничния лист е предоставен на ТП на НОИ Пазарджик на 05.08.2024 год., а осигурителят е обжалвал същия на 13.08.2024 год. При промяна на обстоятелствата съгласно чл. 13 от Наредбата осигурителите представят удостоверенията съгласно приложения № 9 с данни относно промяна в обстоятелствата. Осигурителят Областно пътно управление-Пазарджик не е представил удостоверение за промяна на обстоятелствата в срок от 3 работни дни от настъпване на същите. В следствие на издадения болничен лист на основание чл.54к от КСО на 19.08.2024 год. на лицето е изплатено парично обезщетение на временна неработоспособност в размер на 449, 21 лева. Осигурителят не е уведомил ТП на НОИ, нито е подал коригиращо приложение № 9 до приключване на производството по обжалване на болничния лист. Съдът е направил извод, че неправилното удостоверяване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност в удостоверение-приложение № 9 представлява противоправно поведение на осигурителя, поради което е налице пряка причинна връзка между настъпилата щета на фондовете на ДОО и поведението на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като при тяхната преценка е извел правилни правни изводи. Настоящият касационен състав се солидаризира изцяло с изводите на административния съд, че в конкретния случай поради обжалване на болничния лист, осигурителят не е изпълнил законовото си задължение да подаде коригиращо приложение № 9 и да декларира новите обстоаятелства пред административния орган. Това задължение са съдържа в хипотезата на чл. 10 от НПОПДОО във връзка с чл.13, който определя, че за всеки документ по чл.5, както и при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването, осигурителите представят в НОИ ново удостоверение по образец, съгласно Приложение № 9 или ново удостоверение по образец, съгласно Приложение № 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено. Претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото с оглед изхода на спора е неоснователна. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Следва да се осъди Областно пътно управление-Пазарджик да заплати на НОИ разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,