Решение № 7907 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД („НООРО“ АД), срещу Решение № 11719 от 19.11.2025 г. по адм. дело № 11320/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 686 от 27.09.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 61, ал. 1 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (НИУЕЕО/Наредбата) на „НООРО“ АД е определено да заплати продуктова такса за електрическо и електронно оборудване за 2022 г. в размер на 7 355 270,60 лв., поради това, че не е доказано изпълнение на задълженията за рециклиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) и не са изпълнени целите по чл. 10 и чл. 14 от Наредбата. Касационният жалбоподател – „НООРО“ АД оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Излага, че при индивидуализацията на адресата административният орган е посочил несъществуващ адрес – „гр. София, ул. „Мур“ № 10, ет. 1, ап. 1“. Счита, че всички съобщения по административната преписка са изпращани на неверен адрес. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на нарушения на чл. 35, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 АПК. Твърди, че административният орган е установил неправилно релевантните факти и обстоятелства, както и че е направил погрешна преценка на събраните доказателства, включително при нарушение на императивните процесуални правила, свързани с издаването на обжалваната заповед. Счита, че обжалваната заповед следва да бъде издадена при строго регламентирана процедура и условия на обвързана компетентност, при гарантирано право на участие на засегнатите лица. Излага, че производството започва с доклад на регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), който се разглежда от назначена от министъра комисия, анализираща отчетите, документите и констатациите в одиторския доклад. Поддържа, че именно констатациите на тази комисия са били изрично оспорени още в първото съдебно заседание. Твърди, че административният орган е направил изводите си въз основа на непълни и неверни констатации, тъй като не е изискал от одитора или от организацията липсващото Приложение № 3 - списък на дружествата, с които „НООРО“ АД е сключило договори за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО за 2022 г. Касаторът сочи, че органът твърди, че са изпратени електронни писма до регистрирания одитор с искане за предоставяне на всички приложения към доклада, но в хода на производството е установено, че такива писма не са изпращани и не се съдържат в административната преписка. Посочва, че самият одитор е заявил писмено, че не е получавал подобна кореспонденция и че от него не са били изисквани липсващите приложения. С оглед на това касаторът счита, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел липсата на Приложение № 3, без организацията да е била надлежно поканена да го представи. Излага, че комисията не е могла законосъобразно да извърши проверката си, след като не е разполагала със списъка на дружествата, чрез които „НООРО“ АД изпълнява целите си по Наредбата. Поддържа, че такава проверка не може да бъде осъществена впоследствие в рамките на съдебния контрол и поради това доказателствената тежест е била неправилно разпределена от първоинстанционния съд. Твърди още, че комисията не е изпълнила задълженията си съгласно заповедта на министъра, с която е била назначена. Излага, че не са извършени проверки на място при организацията и при подизпълнителите, както изискват Наредбата и чл. 60, ал. 1 от нея. Посочва, че МОСВ не е осъществило контакт с организацията и е формирало изводите си единствено въз основа на едностранно проведено производство. Според касатора това прави неверни както констатациите в доклада на комисията, така и самата заповед на министъра. Счита, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал всички необходими доказателства, с което е нарушил чл. 35, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 АПК. Поддържа, че не е било изискано становище от дружеството, нито допълнителна информация за установяване или опровергаване на твърденията относно изпълнението на целите по Наредбата. Излага, че макар „НООРО“ АД да има задължение да докаже изпълнението на целите по Наредбата, административният орган е бил длъжен да проведе законосъобразно административно производство. Счита, че поведението на административния орган е довело до ограничаване правото на участие и защита на организацията, както и че неправилно е прието наличие на пълно неизпълнение на задълженията, без да бъде отчетено частичното или действително изпълнение на целите по Наредбата. Моли за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министърът на околната среда и водите, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения по същество на оспорването. Моли съда обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представлява се чрез юрк. П. Петков. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-226 от 31.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с чл. 18, ал. 9 ЗУО е била назначена комисия със следните задачи: 1. да се извърши проверка на представени доклади по чл. 59, ал. 1 от Наредбата на организациите по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) и лицата които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), които изпълняват задълженията си индивидуално; 2. при необходимост да изиска от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) извършването на проверка на място на площадките на подизпълнителите на организациите по оползотворяване, за която да бъде представен доклад до министъра на околната среда и водите; 3. при необходимост да извърши проверка на място на организациите по оползотворяване и/или лицата, които пускат на пазара ЕЕО, изпълняващи задълженията си индивидуално, и/или на лицата, извършващи дейности по събиране и/или рециклиране и сключили договор с организации по оползотворяване. При извършване на проверката директорите на съответните РИОСВ да оказват съдействие, а техни представители да присъстват в екипа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) при провеждане на проверката; 4 въз основа на извършените проверки по т. 1-3 и фактическите констатации от тях, комисията да предложи лицата, които следва да заплатят/незаплатят продуктова такса при неизпълнение/изпълнение на целите по чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредбата. С Писмо/известие, № 26-00-778 от 18.04.2023 г. от „НООРО“ АД до МОСВ е изпратен доклад за констатации във връзка с процедурите, регламентирани с изискванията на чл. 59, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата съдържащ информация във връзка с проверки на първични счетоводни документи, договори, документи удостоверяващи износа на ЕЕО, месечна информация за количествата събрани ЕЕО, предадени за разкомплектоване ИУЕЕО, материали получени след разкомплектоване и предадени на оползотворяващи предприятия, информация относно количеството пуснато на пазара в Република България ЕЕО, както и други документи необходими за изготвяне на доклад за фактическите констатации за изпълнение на задълженията на „НООРО“ АД за 2022 г. В одитния доклад е посочено, че членовете на „НООРО“ АД, които са имали сключени договори с дружеството за 2022 г. за изпълнение на целите по чл. 10 и чл. 14 от Наредбата са тридесет и осем представени в Приложение № 1, които са изпълнявали задълженията си за отчитане при производство и внос на ЕЕО. Записано е, че пуснатите на пазара ЕЕО от членовете на „НООРО“ АД за периода от 1.01-31.12. 2022 г. са 6 159 786 кг. В доклада се излага, че „НООРО“ АД има сключени договори с дружества, притежаващи регистрационен документ по чл. 29 от Наредбата, като одиторът, твърди, че е извършил преглед на тези договори с дружества, които извършват дейности по събиране, транспортиране и временно съхраняване на ИУЕЕО. Посочено, че списък на тези дружества, с които „НООРО“ АД има сключени договори е представен в Приложение № 3 - списък на дружествата, с които „НООРО“ АД е сключило договори за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО за 2022 г. Посочено е, че „НООРО“ АД има сключени договори с дружества, извършващи дейности по оползотворяване на отпадъци от ИУЕЕО за приемане на отпадъци от разкомплектуваните ИУЕЕО. В Приложение № 4 е представен списък на договорите с лицата, извършващи дейности по оползотворяване на отпадъци от ИУЕЕО. На база систематизирана информация от предоставени месечни отчети за количествата събрани ИУЕЕО, предадени за разкомплектоване, материали, получени след разкомплектуване и предадени на оползотворяващи предприятия, одиторът е систематизирал информацията за количествата събрани и разкомплектувани ИУЕЕО, като е посочил, че размерът на събраните и предадени в центровете за разкомплектоване ИУЕЕО е 3 979,749.24 кг. и са разкомплектовани 3 979,749.24 кг. Подробна информация е посочена в Приложение № 6 - справка за предадените и разкомплектовани количества ИУЕЕО през 2022 г. Била е извършена проверка на данните, посочени в Одиторския доклад, вх. № 26-00-778 от 18.04.2023 г. изготвен по чл. 59, ал. 1 от Наредбата, резултатите от която са обективирани в Доклад, изх. № 95-00-3916 от 25.08.2023 г. извършен във връзка със Заповед № РД-226 от 31.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите. В т. 5 от доклада са изложени констатации по отношение на установяванията от проверката извършена по отношение на „НООРО“ АД, във връзка с представения от него Одиторски доклад, вх. № 26-00-778 от 18.04.2023 г. Прието, че броят на членовете на „НООРО“ АД за 2022 г. е 38, които са подавали отчети за количествата на пуснатото на пазара ЕЕО за цялата 2022 г. Отчетното количество пуснато на пазара през 2022 г. от членовете на организацията е 6 159, 786 т. Задължението на организацията за събрано ИУЕЕО, съответстващо на пазарния й дял спрямо теглото на общо събраното е 3979,749 т. Установено е, че в одиторския доклад с вх. № 26-00-778 от 18.04.2023 г., липсва Приложение № 3 - списък, на дружествата с които „НООРО“ АД е сключило договори за извършване на дейностите по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО за 2022 г., като по този начин, не става ясно кои са подизпълнителите извършвали дейностите по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО. С оглед изясняване на лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване и рециклиране на ИУЕЕО, са били изпратени писма до „Рубин Трейдинг“ ЕАД, „Стомана Индъстри“ АД и „Кънчеви“ ООД. Изискана е информация относно количествата отпадъци и компоненти от ИУЕЕО които горепосочените дружества са получили през отчетната 2022 г., лицата от които са получени, както и рециклираните количества от името и за сметка на „НООРО“ АД. „Стомана Индъстри“ АД е посочило, че за 2022 г., е получило отпадъци от ИУЕЕО в количество от 1 994,848 т. от „Еко Рисайклинг 2014“ ЕООД. „Стомана Индъстри“ АД е издало удостоверения за рециклиране на черни метали от ИУЕЕО с, код 19 12 02 за горепосоченото количество на „Еко Рисайклинг 2014“ ЕООД в изпълнение на целите на „НООРО“ АД. За целта са предоставени Анекс № 4 от 01.11.2022 г. към договор за доставка на отпадъчни метални опаковки, удостоверения и декларации, подписани и подпечатани от „Стомана Индъстри“ АД. Допълнително това дружество е предоставило удостоверение, че е получило от „Феникс Инверс“ ЕООД още отпадъци под формата на черни метали от същия код 191202 в размер на 898,975 тона през ноември 2022 г. С Писмо, вх. № 26-00-855 от 02.05.2023 г. „Рубин Трейдинг“ ЕАД е посочило, че през отчетната 2022 г. не е приемало отпадъци от ИУЕЕО за рециклиране от името на „НООРО“ АД, включителна и чрез подизпълнители. През отчетната 2022 г. „Рубин Трейдинг“ ЕАД не е сключвал договори за рециклиране на ИУЕЕО от името на „НООРО“ АД. Според информацията представена с Писмо вх. № 26-00-855 от 21.05.2023 г., дружеството няма сключени тристранни договори с „НООРО“ АД и негови подизпълнители. Обстоятелството, че през отчетната 2022 г. „Рубин Трейдинг“ ЕАД не е рециклирал отпадъци от името на „НООРО“ АД се потвърждава и от годишния отчет на дружеството по Приложение № 22 за оползотворяване/обезвреждане на производствени й/или опасни отпадъци за 2022 г., представен в Националната информационна система за отпадъци (НИСО). С Писмо, изх. № 95-00-3690 от 11.08.2023 т. до РИОСВ - Велико Търново е изискано извършване на проверка на „Кънчеви“ ООД. Съгласно Констативен протокол, № УО-ВБ-49 от 14.08.2023 г. на РИОСВ – Велико Търново, е установено, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. „Кънчеви“ ООД, не е сключвало договори за изпълнение на цели по оползотворяване на ИУЕЕО или части и компоненти от него с „НООРО“ АД и негови доставчици, които да е упоменато, че се предават отпадъците от името и за сметка на „НООРО“ АД. Предвид изложеното в доклада за извършена проверка е заключено, че от извършената проверка се установява, че са налични доказателства за рециклирането само на 1 994,848 т. от общо 3 979,749 т. събрано ИУЕЕО от името на „НООРО“ АД. Назначената със Заповед № РД-226 от 31.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите комисия е приела, че при извършената проверка не е доказано изпълнение на целите по чл. 10 и чл. 14 от Наредбата за 2022 г. и съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗУО при неизпълнение на целите по събиране и рециклиране организацията следва да заплати по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), дължимата от нея продуктова такса в размер на 7 355 270,60 лв. Със Заповед № РД-686 от 27.09.2023 г., на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУО н чл. 61, ал. 1 от Наредбата на „НООРО“ АД, като „организация по оползотворяване“ по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, е определено задължение за заплащане на продуктова такса за електрическо и електронно оборудване за 2022 г. в размер на 7 355 270, 60 лв. поради това, че не е доказано изпълнение на задълженията за рециклиране на ИУЕЕО и не са изпълнени целите по чл. 10 и чл. 14 от Наредбата. При тези фактически установявания, тричленният състав на ВАС е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й и при издаването й не допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел за безспорно задължението за изпълнение на целта по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, а именно осигуряване на разделно събиране на ИУЕЕО в количество не по-малко от 65 % от средното тегло на пуснатото на пазара ЕЕО през предходните три години. Посочил е, че целите за оползотворяване, подготовка за повторна употреба и рециклиране по чл. 14 от Наредбата се изпълняват ежегодно. Съдът е приел, че съгласно чл. 20 от Наредбата организациите по оползотворяване изпълняват задълженията си чрез договори с лица, притежаващи необходимите разрешителни, като тези договори следва да гарантират събирането, рециклирането и оползотворяването на необходимите количества ИУЕЕО. Приел е, че при извършената проверка на одиторския доклад е установена липсата на Приложение № 3 – списък на дружествата, с които „НООРО“ АД е сключило договори за дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО за 2022 г. Съдът е установил, че „Стомана Индъстри“ АД е потвърдило получаването на 1 994,848 т. отпадъци от ИУЕЕО от „Еко Рисайклинг 2014“ ЕООД и е издало удостоверения за рециклиране в изпълнение целите на „НООРО“ АД, като са били представени съответните договори, удостоверения и декларации. Съдът е приел, че „Рубин Трейдинг“ ЕАД е заявило, че през 2022 г. не е приемало отпадъци от ИУЕЕО за рециклиране от името на „НООРО“ АД, нито е имало договори с него или негови подизпълнители, като това се потвърждава и от отчетите на дружеството в НИСО. Приел е също, че съгласно констативен протокол на РИОСВ – Велико Търново „Кънчеви“ ООД не е сключвало договори с „НООРО“ АД или негови доставчици за изпълнение на цели по оползотворяване на ИУЕЕО, при които отпадъците да се предават от името и за сметка на „НООРО“ АД. Съдът е намерил, че при проверката в НИСО са установени доказателства за събиране и рециклиране от името на „НООРО“ АД единствено на 1 994,848 т. ИУЕЕО при общо задължение от 3 979,749 т., посочено в одиторския доклад. Поради това е приел, че правилно е изчислена дължимата продуктова такса и е издаден законосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, които действително са изключително пестеливи, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, касаторът не е ангажирал доказателства за наличието на спорното Приложение № 3 – списък на дружествата, с които „НООРО“ АД е сключило договори за дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО за 2022 г. На основание чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая административният орган е установил фактическите основания за издаване на акта чрез събраните в хода на административното производство допустими и годни доказателства. Действително, видно от оспорения акт, в същия са изложени пестеливи мотиви, но така установения пропуск е преодолим въз основа на запазилото правното си действие Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, съгласно което, мотивите на административния акт могат да да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая такива обстоятелствени мотиви, са изложени в Доклад, изх. № 95-00-3916 от 25.08.2023 г. Съгласно § 1. т. 16 ЗУО "Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Съгласно чл. 18. ал. 1 ЗУО, организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1 ЗУО доказват изпълнението на задълженията и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 ЗУО, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Съгласно ал. 2 на същия член В случаите по ал. 1, т. 2 - 6 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Съгласно чл. 10 от Наредбата лицата, които пускат на пазара ЕЕО, отговарят за разделното събиране, транспортирането, съхраняването, предварителното третиране, подготовката за повторна употреба, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането на ИУЕЕО, образувано от пуснато от тях на пазара ЕЕО. В чл. 2 на същата разпоредба е предвидено, че лицата по ал. 1 осигуряват разделно събиране на ИУЕЕО в общо количество, което се равнява на не по-малко от 65 на сто от средното тегло на пуснатото на пазара ЕЕО през предходните три години в Република България, а ал. 5 предвижда, че количеството ИУЕЕО (в тонове), което всяко лице по ал. 1 е длъжно да събере, е равно на частта от количеството, за което са отговорни всички лица за съответната година, съответстваща на пазарния му дял за същата година. Съгласно чл. 20, ал. 1 Наредбата, за изпълнение на задълженията и целите за събиране, рециклиране и оползотворяване на ИУЕЕО организацията по оползотворяване сключва договори с лица по чл. 29, ал. 1 Наредбата, притежаващи разрешение, издадено по реда на чл. 35, ал. 1 ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. Съобразно чл. 20, ал. 3 от Наредбата, с договорите се гарантират събирането, подготовката за повторна употреба, рециклирането и оползотворяването на количествата ИУЕЕО за изпълнение на целите по чл. 10 и 14 Наредбата. Текстът на чл. 59, ал. 1 Наредбата предвижда, че организацията по оползотворяване на ИУЕЕО и лицата, които пускат на пазара ЕЕО и изпълняват задълженията си индивидуално, до 15 април на текущата година представят на министъра на околната среда и водите доклад от регистриран одитор с фактически констатации за предходната година и отчет по Приложение № 12 или Приложение № 14 на Наредбата. Докладът, изготвен за организацията по оползотворяване, трябва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 7 Наредбата. Според чл. 61, ал. 1 Наредбата, министърът на околната среда и водите до 31 май на текущата година определя със заповед лицата, които пускат на пазара ЕЕО и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и лицата, членуващи в организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 – 5 ЗУО, както и нейния размер. Съгласно ал. 2 при непредставяне след писмена покана с определен 7-дневен срок на заверен отчет по чл. 59, ал. 1 и/или на доклад с фактически констатации, отговарящ на изискванията на чл. 59, ал. 5 или 7, целите по чл. 10 и 14 се считат за неизпълнени, а лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, съответно организациите по оползотворяване, се включват в заповедта по ал. 1 за заплащане на продуктова такса. Анализът фактите по делото и на цитираните разпоредби води до извод, че „НООРО“ АД в качеството си на "организация по оползотворяване" по см. на § 1. т. 16 ЗУО не е спазило задължението си предвидено в чл. 10, ал. 2 от Наредбата. По делото не е спорен размерът на определената с обжалваната заповед на „НООРО“ АД продуктова такса за ЕОО за 2022 г. Не е спорно, че отчетното количество ЕЕО, пуснато на пазара през 2022 г. от членовете на организацията е в размер на 6 159,786 т. Пазарният дял на „НООРО“ АД също е приет без възражения, като същият е изчислен в размер на 6,94 %. Задължението на организацията за събрано ИУЕЕО, съответстващо на пазарния й дял спрямо теглото на общо събраните е 3 979,749 т., което обстоятелство също е безспорно по делото. От приетите без възражения в хода на административното и съдебното производство доказателства категорично се установява, че са налице данни единствено за събирането и рециклирането от името на „НООРО“ АД само на 1 994,848 т., това се установява от Писмо, вх. № 26-00-854 от 12.05.2023 г. от „Стомана Индъстри“ АД, в което е посочено, че за 2022 г. дружеството е получило отпадъци от ИУЕЕО в количество в общ размер на 1 994,848 т. Другите две дружества посочени в Приложение № 4 към одиторския доклад - списък на договорите с лицата, извършващи дейности по оползотворяване на отпадъци от ИУЕЕО, а именно „Рубин Трейдинг“ ЕАД и „Кънчеви“ ООД се установява, че нямат сключени договори за изпълнение на цели по оползотворяване на ИУЕЕО или части и компоненти от него с „НООРО“ АД и негови доставчици. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че в процесния случай е без значение липасата на спорното Приложение № 3, съдържащо информация относно дружества извършвали дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУЕЕО, тъй като задължението на тези дружества, които следва да бъдат вписани в това Приложение № 3 представлява единствено междинна дейност, имаща за цел ЕЕО да достигнат до дружествата посочени в Приложение № 4 към одиторския доклад, извършващи същинската дейности по оползотворяване на отпадъци от ИУЕЕО, а именно „Стомана Индъстри“ АД, „Рубин Трейдинг“ ЕАД и „Кънчеви“ ООД. Съгласно чл. 10. ал. 5 Наредбата, след като по делото безспорно е установено, че отчетното количество ЕЕО, пуснато на пазара през 2022 г. от членовете на организацията „НООРО“ АД е в размер на 6 159,786 т., то задължението на организацията за събрано ИУЕЕО, съответстващо на пазарния й дял е в размер на 3 979,749 т. В тази връзка категорично се обосновава извод, че организацията не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, след като в хода на извършените проверки е констатирано, че са налице данни единствено за събирането и рециклирането от името на „НООРО“ АД количество ИУЕЕО само в размер на 1 994,848 т., което количество не се равнява на не по-малко от 65 на сто от средното тегло на пуснатото на пазара ЕЕО през предходните три години в Република България. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, касаторът - „НООРО“ АД следва да бъде осъден да заплати на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на Еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,