Определение № 3851 от 01.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба, подадена от ищците по делото А. Х. М. и Т. Ф. А. чрез процесуалния им пълномощник адв. П. К. срещу определение № 455/19.06.2023 г., постановено по частно търг. дело № 174/2023 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателките за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело въззивно определение № 227/23.03.2023 г. – в частта му относно разноските.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното определение № 455/19.06.2023 г. Жалбоподателките поддържат, че не били насочвали исковете си срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, като излагат подробни съображения, че тези две дружества не били ответници по делото, поради което жалбоподателките считат за недопустимо присъждането на разноски в тяхна полза. В тази връзка сочат и че неправилно апелативният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за ангажиране отговорността на жалбоподателките-ищци за направените от тези ответници разноски за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателките излагат и съображения, че исковете им били насочени само срещу двете чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, като обстоятелството, че те са посочени със „своите представители“ – двете български дружества, не означава, че исковете са предявени и срещу последните. В частната жалба се излагат и подробни доводи, че разноските на двете български дружества не били направени по вина на жалбоподателките-ищци, които не дали повод за извършването им. В тази връзка се изтъква, че въпреки противоречието в исковата молба относно псочването на ответниците, първоинстанционният съд предприел действия по двустранна размяна на книжа като връчил същите на ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, и едва след това дал указания на жалбоподателките-ищци в тази насока. Излагат се и съображения, че не се дължат присъдените разноски за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение, и поради недоказаност на извършено плащане на същите.

Насрещните страни в настоящото частно производство пред ВКС – ответниците по частната жалба ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД не са подали отговори на жалбата.

Както вече беше посочено, подадената частна жалба е такава по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, а не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 24 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС), поради което съдът не следва да обсъжда инкорпорираното в жалбата изложение на основания за допускане на касационно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По делото се установяват следните релевантни обстоятелства:

С исковата си молба, също подадена чрез адв. П. К., жалбоподателките-ищци са предявили искове по чл. 432 от КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на Ф. А. М. – съпруг на ищцата А. М. и баща на ищцата Т. А.. В титулната част на исковата молба, като ответници по делото са посочени единствено ЗАД „Алианц България“ АД (главен ответник) и „Дженерали застраховане“ АД (евентуален ответник). В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че пътно-транспортното произшествие, при което е причинена смъртта на Ф. М., е настъпило на територията на Румъния, както и че за автомобила, управляван от виновния водач, има сключена застраховка „гражданска отговорност“ с „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“, евентуално – с „Cosmodirekt“. Изложени са и твърдения, че съгласно чл. 380 от КЗ жалбоподателките са предявили претенциите си за изплащане на обезщетения пред ЗАД „Алианц България“ АД, респ. – пред „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ чрез представителя му за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ АД, както и пред „Cosmodirekt“ чрез представителя му за уреждане на претенции „Дженерали застраховане“ АД. Посочено е още, че по заведените претенции застрахователите не са изплатили обезщетение, с оглед което ищците считат, че за причинените им неимуществени реди са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „Алианц България“ АД, евентуално – на „Дженерали застраховане“ АД. Тези две български застрахователни дружества са посочени като ответници още веднъж в обстоятелствената част на исковата молба – последния абзац на стр. 3 от същата. С петитума на исковата молба е заявено искане за осъждане, както следва: на ответника „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ АД, евентуално – на ответника Cosmodirekt“ чрез представителя си за уреждане на претенции „Дженерали застраховане“ АД.

Преписи от така подадената искова молба са връчени на ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, които в срок са подали отговори на исковата молба. С молба от 10.10.2022 г. жалбоподателките-ищци сами (без да са им давани указания) са уточнили, че съгласно петитума на исковата молба, ответници са: „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ – чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ АД, евентуално – Cosmodirekt“ – чрез представителя си за уреждане на претенции „Дженерали застраховане“ АД. След двукратно давани указания от първоинстанционния съд, жалбоподателките-ищци двукратно отново са уточнили, че ответници по исковете им са двете чуждестранни застрахователни дружества, но отново са посочили, че същите следва да отговарят чрез представителите за уреждане на претенции – двете български застрахователни дружества. С определение № 37/27.01.2023 г. първоинстанционният съд е прекратил исковото производство, като е приел, че ищците поддържат, че надлежни ответници по делото са „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ чрез представителя за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ АД и евентуално – Cosmodirekt“ чрез представителя за уреждане на претенции „Дженерали застраховане“ АД; приел е и че двете български застрахователни дружества не са пасивно материално и процесуално легитимирани да отговарят по предявените искове.

Двете ищци са подали частна жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г. Преписи от частната жалба са връчени на ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, които в срок са подали отговори на частната жалба, като са я оспорили като неоснователна. ЗАД „Алианц България“ АД е подало отговора си на частната жалба чрез процесуалния си пълномощник адв. И. М., като с отговора е поискано и осъждане на жалбоподателките-ищци да заплатят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защитата пред апелативния съд. Също с отговора са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, и платежно нареждане, от които е видно, че адв. И. М. е надлежно упълномощена за подаването на отговора, както и че е уговорено и `и е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. „Дженерали застраховане“ АД е подало отговора си на частната жалба чрез процесуалния си пълномощник юрк. Г. Р., като с отговора е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение; пълномощното за упълномощаването на юрк. Г. Р. е представено още с отговора на исковата молба – пред първоинстанционния съд.

С въззивно определение № 227/23.03.2023 г. апелативният съд се е произнесъл по частната жалба на ищците, като е постановил следното: 1) отменил е първоинстанционното определение № 37/27.01.2023 г. в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците – чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, и е върнал делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници; 2) оставил е без уважение частната жалба на жалбоподателките срещу (т.е. потвърдил е) първоинстанционното определение № 37/27.01.2023 г. в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД; и 3) осъдил е двете жалбоподателки да заплатят разноските за частното въззивно производство, като е допуснал очевидна фактическа грешка в тази част на определението си, която е поправена с определение № 454/19.06.2023 г., както следва: двете жалбоподателки са осъдени да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД сумата 600 лв., представляваща направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и да заплатят на „Дженерали застраховане“ АД сумата 50 лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. Жалбоподателките-ищци са подали в срок молба по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното определение № 227/23.03.2023 г. в частта му за разноските, като в молбата си са поддържали доводите и съображенията, поддържани и в частната жалба, разглеждана в настоящото производство пред ВКС. С обжалваното с нея определение № 455/19.06.2023 г. апелативният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателките-ищци.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че обжалваното определение № 455/19.06.2023 г. е валидно постановено. Неоснователни са оплакванията и доводите на жалбоподателките за процесуална недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното определение № 455/19.06.2023 г., като съображенията за този извод са следните:

Както беше установено по-горе, ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД са посочени като ответници както в титулната част, така и двукратно в обстоятелствената част на исковата молба по делото, поради което и предвид разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, жалбоподателките-ищци неоснователно поддържат, че не са насочвали преките си искове по чл. 432 от КЗ срещу тези две български застрахователни дружества. Действително, в това отношение – относно посочването на надлежните ответници по делото, исковата молба съдържа съществено противоречие и е била нередовна, тъй като в обстоятелствената и част са изложени твърдения и съображения, че застрахователно правоотношение е възникнало между виновния водач и едното от двете чуждестранни застрахователни дружества – „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“, евентуално – „Cosmodirekt“, които са посочени като ответници и в петитума на исковата молба, но там, като техни „представители за уреждане на претенции“ отново са посочени и двете български застрахователни дружества, което също създава неяснота, предвид посочването на последните като единствени ответници в титулната част на исковата молба. Тази нередовност жалбоподателките-ищци са отстранили сами (без да са им давани указания от съда) с молбата си от 10.10.2022 г., с която достатъчно ясно са уточнили, че ответниците по делото са само двете чуждестранни застрахователни дружества, а двете български дружества се сочат само като техни „представители“, включително – процесуални такива по делото (недопустимостта на такова процесуално представителство е без значение за разноските по делото). Това отстраняване на нередовността на исковата молба обаче е станало, едва след извършеното връчване на преписите на исковата молба на ЗАД „Алианц България“ АД и на „Дженерали застраховане“ АД – в качеството им на ответници по делото, респ. – след валидното възникване на процесуално правоотношение между всяко едно от тях в това му качество на ответник – от една страна, и съда – от друга страна. При това положение, двете български дружества изгубват процесуалното си качество си на ответници по делото, едва след влизането в сила на прекратителното определение спрямо тях, като обаче ищците им дължат разноски по делото съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което присъждането на такива разноски не е недопустимо, както неоснователно поддържат жалбоподателките. В случая, след подаването и връчването на ЗАД „Алианц България“ АД и на „Дженерали застраховане“ АД на преписите от частната жалба на ищците срещу прекратителното първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г., процесуалните правоотношения между двете български дружества и съда са се запазили, като са пренесени и са продължили да се развиват в рамките на частното въззивно производство, образувано пред апелативния съд. Именно в качеството си на ответници и по частната жалба на ищците, двете български дружества своевременно са претендирали присъждането на разноските за изготвянето и подаването на отговорите на частната жалба, разгледана от апелативния съд. С подаването на тази частна жалба, ищците са дали повод за изготвянето и подаването на отговорите на същата, респ. – дали са повод и за заплащането на адвокатското възнаграждение от ЗАД „Алианц България“ АД на упълномощения от него процесуален пълномощник-адвокат (видно от обсъдените по-горе пълномощно, договор за правна защита и платежно нареждане), като отговорът на „Дженерали застраховане“ АД е изготвен и подаден чрез упълномощения от него юрисконсулт (видно от обсъденото по-горе пълномощно), в който случай заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение не е необходимо да се доказва, тъй като размерът им се определя от съда – чл. 78, ал. 8 от ГПК. По така изложените съображения, неоснователни са и доводите на жалбоподателките-ищци, че те нямали вина и не били дали повод за извършването на разноските от двете ответни български застрахователни дружества, както и че тези разноски, сторени в рамките на частното въззивно производство, не били доказани. При постановения от апелативния съд резултат по частната жалба на ищците, и конкретно – частичното и отхвърляне и потвърждаването на прекратителното първоинстанционно определение в частта му по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК двете ищци дължат тези разноски за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение, присъдени с въззивното определение № 227/23.03.2023 г., предвид и поправката му с определение № 454/19.06.2023 г., респ. – както молбата на ищците по чл. 248 от ГПК, подадена пред апелативния съд, така и частната им жалба срещу определение № 455/19.06.2023 г., с което тази молба е отхвърлена, са неоснователни.

В заключение, обжалваното определение № 455/19.06.2023 г., като валидно, процесуално допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение