Определение № 127 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 331/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационнна жалба“/ на „Дунарит“ АД със седалище в [населено място] срещу определение № 434 от 20.11.2020 г., постановено по ч. т. д. № 1998/2020 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Дунарит“ АД срещу определение № 1511 от 23.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1794/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 6348 от 26.11.2019 г. по т. д. № 2505/2019 г. за спиране на основание чл.536 ГПК вр. чл.19 ЗТРРЮЛНЦ на регистърно производство, образувано по заявление обр. Б4 вх. № 20191122155726 от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, за вписване по партидата на „Дунарит“ АД подновяване срока на залог върху търговско предприятие до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по искова молба вх. № 145748/25.11.2019 г. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че първият състав на Търговска колегия при ВКС не е съобразил, че предвид характера на специфичното производство, в което е постановено обжалваното с частната касационна жалба определение, дружеството обективно не е имало възможност да упражни правото на обжалване и че подаването на жалбата е единственият способ за защита срещу определението, което засята правната му сфера и законните му интереси. Излага и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното пред първия състав определение, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба на „Дунарит“ АД, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК, тъй като обжалваното с нея определение на Софийски апелативен съд е постановено в регистърно производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, а това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. В подкрепа на извода за недопустимост на предприетото обжалване съдебният състав се е позовал на трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.4 вр. чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, обективирана в цитирани определения на ВКС, Търговска колегия. Определението, с което частната касационна жалба на „Дунарит“ АД е оставена без разглеждане като недопустима, е правилно и следва да бъде потвърдено. С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обжалване с подадената пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, частна касационна жалба е определение, с което въззивен съд се е произнесъл по частна жалба срещу постановено в производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ определение за спиране на регистърно производство на основание чл.536 ГПК вр. чл.19 ЗТРРЮЛНЦ. Касационният контрол е неприложим по отношение на решенията, постановени в производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, тъй като съгласно чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. След като касационният контрол е изключен по отношение на решенията, завършващи производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, правилен е изводът на първия тричленен състав на ВКС, че на касационно обжалване не подлежат и постановените в това производство определения на апелативния съд - чл.274, ал.4 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, намерила израз в определение № 193/17.03.2014 г. по ч. т. д. № 534/2014 г. на ІІ т. о., определение № 425/01.07.2014 г. по ч. т. д. № 1398/2014 г. на ІІ т. о., определение № 923/18.12.2014 г. по ч. т. д. № 3714/2014 г. на І т. о., определение 830/12.11.2014 г. по ч. т. д. № 2466/2014 г. на І т. о., определение № 106/09.02.2015 г. по ч. т. д. № 90/2015 г. на І т. о. и в множество други определения, част от които са цитирани в мотивите към обжалваното определение. Отсъствието на правна възможност за обжалване на актовете на апелативния съд, постановени в производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, е въпрос на законодателна уредба, предвидена и за други съдебни актове /напр. чл.613а, ал.3 ТЗ, чл.463, ал.2 ГПК/. Поради това аргументът на жалбоподателя, че за него не съществува път за защита срещу определението на Софийски апелативен съд, не обосновава извод за допустимост на насочената срещу необжалваем съдебен акт частна касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,