Определение № 152 от 02.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 1347 от 11.02.2019 г., подадена от И. Д. Д. чрез адв. К. Д., е поискано да бъде отменено определение № 26/11.01.2019 г. по гр.д. № 2025/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о. в частта за разноските, с която И. Д. Д. е осъден да заплати на З. П. С. и П. А. С. сумата от 2 400 лв., представляваща разноски по делото. Поддържа се, че не са налице доказателства, че претендираните разноски действително са заплатени, а договорът, приложен към отговора на касационната инстанция е идентичен с този от въззивното производство. Отделно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в искане № 5016530/01.02.2019 г. и възражение № 5012644/25.01.2019 г., подадени чрез СРС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. М. в качеството му на процесуален представител на П. и З. С.. Поддържа се, че исканията на молителя са неоснователни и неправилни Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на И. Д. Д., подадена чрез адв. К. Д., против въззивно решение № 7295/02.11.2017 г. по възз.гр.д. № 369/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-37-86/10.09.2016 г. по гр.д. № 30898/2012 г. по описа на СРС, в частта, която са отхвърлени предявените от И. Д. Д. срещу З. П. С. и П. А. С. искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 276 и рег. № 277 от 30.01.2011 г. на Нотариус рег. № 98 на НК, с правно основание чл. 44 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД, с правно основание чл. 44 във връзка с чл. 26,ал. 1, пр.3 от ЗЗД, искът за унищожаемост на същото пълномощно на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, исковете за установяване нищожността на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 3 от 31.01.2011 г. на нотариус с per. № 098 на НК, на основание на чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - поради привидност, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради липса на форма поради нищожност на нотариалното удостоверяване и за обявяване на относителната му недействителност по чл. 40 ЗЗД, както и исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за предаване обратно на владението върху имота, с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването му без основание в периода от 31.01.2011 г. до 01.12.2011 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 лв. лихва за забава върху главницата от 2 000 лв. за същия период. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. А. М. на 27.02.2018 г. в качеството му на процесуален представител на З. П. С. и П. А. С.. Изложени са съображения по същество на спора, както и становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие с предмет представителство и защита по гр.д. № 369/2017 г. по описа на СГС, IV-д с-в и договорено възнаграждение 2400 лв., уговорен е начин на плащане в брой при подписване на договора срещу разписка. Посочено е, че договорът между адвоката и доверителите е сключен на 26.01.2017 г. С постановеното в настоящото производство определение № 26 от 11.02.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и са присъдени разноски в полза на ответните страни по касация. Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска отмяна на определението и е основателна. Съгласно чл. 78 ГПК и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски се присъждат, само когато има представени доказателства, че действително са сторени такива. Сключеният договор за правна зашита и съдействие е с предмет предоставяне на адвокатски услуги пред въззивната инстанция, той няма за предмет защита пред ВКС. Не би могло да се приеме, че се касае за техническа грешка, доколкото видно от отбелязаната дата договорът е сключен дори преди постановяване на второинстанционното решение /на 02.11.2017 г./. Нещо повече в договорът изрично е уговорено, че хонорар се дължи в брой срещу разписка, а такава по преписката липсва. От изложеното следва, че към отговора на касационната жалба не са представени доказателства, че е уговорено адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, нито че действително са сторени такива разноски. Ето защо е налице основание за изменение на определение № 26/11.01.2019 г, постановено по настоящото гражданско дело като бъде отменено в частта за разноските и искането за присъждане на разноски от страна на ответниците в касационното производство З. П. С. и П. А. С. следва да бъде оставено без уважение, тъй като е неоснователно и недоказано и разноски не е следвало да им бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение