Определение № 113 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 100/2011 г.

Производството е образувано е по частна жалба вх. № 8 от 03.01.2011 г. от Ш. М. К. от[населено място] срещу определение № 1886 от 17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 935 по описа за 2010 г. на П. окръжен съд. С обжалваният съдебен акт е прогласена нищожността на определение № 540/28.10.2010 г. по ч. гр. д. 1017/2010 г. по описа на РС Пещера, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 109 ЗС чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на влязла в сила заповед № РД–14- 90/ 06.04.2005 г. на зам.-началника на Д.[населено място] за принудително събаряне на незаконен строеж. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г., което в тази си част запазва действието си и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК от 21.12.2010 г., определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск /бъдещ или във висящо производство/ или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Следователно процесуалният ред за обжалване на постановеното въззивно определение е изчерпан и като необжалваемо същото е влязло в сила. Подадената срещу него частна жалба е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.