Решение № 2112 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11293/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. П. Мишева, особен представител на касационния жалбоподател Н. Н. А., както и по допълнителна касационна жалба на Н. Н. А., против решение № 4412 от 03.10.2025 г., постановено по адм. д. 884/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба, допълнителната касационна жалба и писмено становище. Не претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), оспорва касационната жалба по съображения в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Пазарджик е Решение № 292 от 07.08.2023 г. по преписка № 48/2022 г. на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД, с което се установено, че с действията си Началника на Затвора - [населено място], не е извършил дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора - [населено място]; че с действията си Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора - [населено място]; че с действията си главен директор И. Йорданов, представляващ ГДИН, не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора - [населено място], както и е оставен без уважение инициативен документ с вх. № 44-00-392 от 28.01.2022 г., по описа на КЗД, подаден от Н. Н. А. срещу Началника на Затвора - [населено място], Главния директор на ГДИН и ГДИН. Производството пред КЗД е образувано по жалба на Н. А. срещу Началника на Затвора – [населено място], Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – разпореждане № 87/04.02.2022 г. на КЗД, с което е образувана преписка № 48/2022 г. (л. 15 от адм. дело 8445/2023 г. на АССГ). Производството пред АС – Пазарджик е образувано по жалба на Н. А., който е инициирал и производството пред КЗД. С определение № 1241 от 13.09.2023 г. съдът е конституирал като страни: жалбоподател - Н. Н. А. и ответник - Комисия за защита от дискриминация. Първоинстанционният съд не е конституирал като страни Началника на Затвора – [населено място], Главния директор на ГДИН и ГДИН, които са участвали в производството пред административния орган като ответни страни и срещу които е насочена първоначалната жалба на Н. Н. А.. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, защото оказва влияние върху субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по спора. В съответствие с трайно установената съдебна практика неправилното конституиране на страните и постановяване на съдебен акт без участие на страна по материалноправното отношение съставлява основание по чл. 209, т. 2 от АПК. За валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение касационната инстанция осъществява инстанционен контрол и без изрично оплакване – чл. 218, ал. 2 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а делото да се върне на друг състав на АС-Пазарджик за ново разглеждане при правилно конституиране на страните по делото. При наличие на предпоставките на чл. 209, т. 2 АПК не подлежат на обсъждане изложените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните в настоящето производство да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Пето отделение