Определение № 320 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2553/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Ж. И. срещу определение от 03.02.2014 г. по въззивно гражданско дело № 3568/2011 г. от Софийски градски съд, с което като въззивник на мястото на починалия Ж. Г. И. е конституирана и Л. В. И.. Не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна. Частната жалба е подадена срещу акт, който е изключен от самостоятелно обжалване с частна жалба – не само от касационен контрол. Ж. Г. И. е предявил срещу А. Ж. И. (К.) искове за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения им имот, както и на лихва за забава. В хода на процеса е починал ищецът Ж. Г. И. и на осн. чл. 227 ГПК съдът е заместил страната с В. Ж. и Л. И.. По отношение на А. Ж. И. (К.), която е също наследник по закон на починалия Ж. И., съдът не е постановил определение по чл. 227 ГПК, от друга страна е констатирал, че по отношение на нея е налице сливане на качеството ищец и ответник и като резултат определил, че А. И. (К.) ще „участва само като ответник в процеса”. В. Ж. в частната си жалба, подадена до Върховния касационен съд излага съображения, че Л. И. не е наследник на Ж. И. и не е следвало съдът да я конституира като съищец, съответно въззивник наред с В. Ж.. Това определение – по чл. 227 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. При действието ГПК от 2007 г., както и по отменения ГПК от 1952 г., на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат само съдебни актове, които са преграждащи или такива, за които изрично е предвидено в закона. Безспорно, определението на въззивния съд по чл. 227 ГПК, с което се конституира правоприемник на починала в хода на процеса страна, не е от категорията актове, за които е изрично предвидено самостоятелното им обжалване, нито самото то е преграждащо. Правилността му може да бъде проверена при евентуално обжалване на постановеното съдебно решение. Частната жалба е недопустима и подлежи на връщане, което е следвало да стори още администриращият Софийски градски съд. Този пропуск не е пречка съставът на Върховния касационен съд и сам да остави без разглеждане и да върне недопустимата частна жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение