Определение № 4686 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Т., приподписана от адв. К. Стефанова, против Определение № 922 от 26.01.2026 г. по адм. дело № 3083/2025 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу заповед № 1581/23.05.2025 г. на кмета на община Варна и срещу решение № 5-56/04.09.2025 г. на комисия по чл.210 ЗУТ, като недопустима и производството по делото е прекратено, на основание чл. 159, т. 7 от АПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение с твърдения, че липсва идентичност в предмета на оспорване по адм. дело № 2437/2025 г. на Административен съд – Варна. Ответникът – кметът на община Варна, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да остави жалбата на М. Д. Т. без разглеждане и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел същата за процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 7 АПК, поради образуваното друго адм. дело № 2437/2025 г. пред Административен съд - Варна, между същите страни и на същото основание. Определението е неправилно. Неправилен е извода на съда, че е налице идентичност в предмета на разглеждане по двете дела - адм. дело № 2437/2025 г. на Административен съд - Варна и настоящото административно дело. Видно е, че последното е образувано по жалба на М. Д. Т. срещу заповед № 1581/23.05.2025 г. на кмета на община Варна, с която на осн. чл.190, ал.1, ал.3 и ал.6 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път през ПИ 10135.2552.485 и ПИ 10135.2552.484 по КК на гр. Варна и срещу решение № 5-56/04.09.2025 г. на комисия по чл.210 ЗУТ за определяне на обезщетение за разрешеното право за посочените поземлени имоти. От друга страна, след извършена справка в деловодната система на Административен съд – Варна, настоящият касационен състав констатира, че адм. дело № 2437/2025 г. е образувано по жалба на Д. Д. Ш. само срещу решение № 5-56/04.09.2025 г. на комисията по чл.210 ЗУТ, назначена от кмета на община Варна, за определяне на обезщетение за прокарването на временен път през ПИ 10135.2552.484 и ПИ 10135.2552.485 по КК на гр. Варна, а частната жалбоподателка М. Д. Т. е конституирана като заинтересована страна в качеството си на собственик/съсобственик на посочените поземлени имоти. При изложените данни изводите на съда, че е налице хипотезата на недопустимост по чл. 159, т. 7 от АПК, са незаконосъобразни. Предметът на оспорване, а следователно и основанието, на двете дела не е идентичен, тъй като наред с оспорването на решението на комисията по чл.210 ЗУТ, в прекратеното административно дело частната жалбоподателка е обжалвала и заповедта на органа, с която е разрешено прокарването на временен път. С оглед на горното и съобразявайки процесуалните правила на чл.213 ГПК, приложими на осн. чл.144 АПК, дължимото процедиране на съда е било да раздели производствата по предявената от М. Д. Т. жалба, като предмет на оспорване по адм. дело № 3083/2025 г. остане жалбата срещу заповед № 1581/23.05.2025 г. на кмета на община Варна, а жалбата срещу решението на комисията по чл.210 ЗУТ следва да бъде съединена за общо разглеждане с жалбата на Д. Д. Ш. по адм. дело № 2437/2025 г. По изложените съображения, като е прекратил производството по делото без да са налице предпоставките по чл. 159, т.7 АПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за извършване на съдопроизводствени действия по жалбата съобразно дадените по-горе указания. Водим от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение