Определение № 10 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 680/2010 г.

Образувано е по частна жалба на П. Д. В. срещу определение от 06.10.2010 г. по възз. гр. д. № 1694 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на неприсъствено решение от 15.06.2010 г. по гр. д. № 2397 /2010 на Бургаския районен съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че е бил лишен от възможност да участва в първоинстанционното производство поради ненадлежно връчен препис от исковата молба и поради нередовно уведомяване за постановеното решение, което е видно от приложената призовка, в която има поправка с коректор и която той не е подписвал; така не е могъл да реализира правата си по чл.131 ГПК - да подаде отговор в предоставените му от съда срокове; твърди, че неприсъственото решение не било влязло в сила и че за него научил от връчената му призовка за доброволно изпълнение. Другата страна в това производство – ищецът Д. В. А. не е дал отговор на частната жалба. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от легитимирано лице, държавната такса е платена, на другата страна е връчен препис и срокът за отговор е изтекъл. От приложените дела на Б. и БРС настоящият състав установява следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молбата за отмяна е просрочена, т.к. неприсъственото решение е било връчено на ответника по реда на чл.47 ГПК - чрез залепване на уведомлението на 17.06.2010 г. на входната врата на апартамента и на пощенската кутия на адреса, от който преди това ответникът е бил призован за съдебното заседание по делото, т.к. връчителят не е открил ответника, нито друго лице по смисъла на чл.46,ал.2 ГПК и видно от данните по делото това е постоянният адрес на ответника, който не е променян; двуседмичният срок по чл.47,ал.5 ГПК е изтекъл на 01.07.2010 г., а молбата за отмяна е подадена та 31.08.2010 г. и е просрочена. Уведомлението за решението е оформено, както е приел Б. – връчителят е отразил, че на 17.06.2010 г. не е намерил ответника или негови близки на адреса и е залепи уведомление за решението, както и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на семейство В.и. На този адрес е връчено съобщението за определението на БРС по чл.140 ГПК с отбелязване „лично” и срещу подпис и призовка за първото съдебно заседание по делото с отбелязване „на дъщеря” с посочени две имена и срещу подпис. По-късно, в пълномощно с дата 23.08.2010 г. по делото частният жалбоподател е посочил за свой адрес този, от който е бил призоваван. При така установеното настоящият състав намира частната жалба за основателна: От значение за законосъобразността на обжалваното определение е дали неприсъственото решение е било надлежно връчено на частния жалбоподател и кога, другият му довод е от значение за защитата срещу самото неприсъствено решение по чл.240 ГПК. Настоящият състав намира извода на въззивния съд за приложението на чл.47,ал.5 ГПК и за редовност на връчването чрез залепено съобщение за неправилен, т.к. при удостоверяване на връчването на уведомление за решението връчителят не твърди и не е удостоверил отсъствие на ответника от адреса, на който преди това са връчени съобщение и призовка за повече от един месец съгласно чл.41 ГПК, което е предпоставка за залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК и за приложение на презумпцията по чл.47,ал.5 ГПК. Обстоятелството, че връчителят не е намерил ответника и други лица в апартамента при еднократно посещение, не е достатъчна за това. Поради което следва да се приеме, че ответникът не е бил уведомен за неприсъственото решение и е подал молбата за отмяната му в срок, частната жалба е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна. Воден от изложеното настоящият състав