Определение № 3898 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Атанасов от [населено място], Столична Община, подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Ванчева - Панова, срещу Определение № 1174 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1042/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 94/24-4332-000209 от 07.01.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), временно му е отнето свидетелство на управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател – Я. Атанасов, счита обжалваното определение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди в следствие на приложената ПАМ, изразяващи се в лишаване от право на частния жалбоподател да ползва автомобил и да упражнява служебните си задължения като технически ръководител на строителни обекти, в това число да пътува до строителните обекти и да осъществява контрол на качеството на СМР и правилното проследяване на техническата работа на строителните площадки на обектите. Посочва, че при изпълнение на служебните си задължения е шофирал личния си автомобил, като преди прилагане на оспорваната ПАМ, са му били поверени шест обекта, а в следствие на нея е бил понижен в длъжност, като има поверен само един строителен обект. Допълва, че поради невъзможност да изпълнява в пълна степен служебните си задължения, за него е налице реална опасност да загуби работата си, което предвид и здравословното му състояние, би му създало сериозни притеснения при евентуално търсене и намиране на нова работа. Обосновава извод, че от страна на съда не е изложен коментар на посочените обстоятелства и не е обсъден фактът, че в процедурата за провеждане на тестовото изследване е извършено нарушение и оспорваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че изпълнението на трудовите му задължения е затруднено и поради факта, че със Заповед за прилагане на ПАМ №93 от 07.01.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при СДВР, притежаваният от него личен автомобил е с прекратена регистрация. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че действително временното отнемане на СУМПС на лицето препятства възможността да се управлява моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността му, от което се създават затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя, че ще бъде осуетена възможността за извършването на служебните му задължения като “Технически ръководител” в пълен обем и предвид здравословното му състояние, евентуално освобождаване от работа, би му създало неблагоприятни последици, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Съдът е счел, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които да се иска спиране на предварителното изпълнение и същият не доказва, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на приложената ПАМ, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Настоящата инстанция счита, че за преценка основателността на жалбата следва да се направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 4 ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение