Определение № 226 от 29.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 119/2024 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, след като с разпореждане № 74 от 16.01.2024 г. съдията-докладчик по НОХД № 37/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд - Варна. Представено е становище на прокурор от Върховна прокуратура, според което би могло делото да бъде възложено за разглеждане на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото и становището на прокурора, за да се произнесе, взе предвид следното: На 10.01.2024 г. прокурор от Варненската окръжна прокуратура е внесъл във Варненския окръжен съд обвинителен акт по обвинението на М. К. К. за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. С разпореждане № 74 от 16.01.2024 г. съдията-докладчик по образуваното НОХД № 37/2024 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на окръжния съд в гр. Бургас, констатирайки, че престъплението е извършено в гр. Обзор, попадащ в съдебния район на този съд. Последвало е образуване на НОХД № 118/2024 г. пред Бургаския окръжен съд, съдебното производство по което е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик № 136 от 30.01.2024 г., като е прието, че всички свидетели живеят в района на Варненския апелативен съд, доколкото двама от свидетелите живеят в гр. Добрич, един – в гр. Варна и един в гр. Русе. Посочено е и че вещото лице по делото също живее в гр. Варна. Единствено подсъдимият живее в гр. Бургас. С тези аргументи съдията от ОС-гр. Бургас е преценил, че е налице хипотезата по чл. 43, т. 1 НПК и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Тази преценка е неправилна. Аргументите в нейна подкрепа манифестират непрофесионален и дистанциран от волята и разума на закона подход. Спор за подсъдност е налице, когато валидно сезираните съдилища приемат, че делото не им е подсъдно по правилата на местната подсъдност. А преценката относно това дали делото му е подсъдно съдът може и трябва да направи само и единствено съобразно с обстоятелствената част на обвинението, възведено с обвинителния акт, респ. с тъжбата на пострадалия, но не и спрямо информацията от приложението към този акт. Съответно, не и изземвайки изключителните правомощия на ВКС по преценка на основанията по чл. 43 НПК за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд и по пътя на непредвиден в процесуалния закон механизъм за смесване на различни производства – по спор за подсъдност и по промяна на местната подсъдност. В резултат на тази активност в случая практически се е стигнало до отказ от правосъдие. Още повече, че няма база за коментар на хипотезата по чл. 43, т. 3 НПК, тъй като тя има предвид случаите, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг, но равен по степен на местно компетентния съд. Съдържанието на предвиденото в закона изискване не може произволно да се окрупнява по съображения за практическо удобство. Ако предложената от съдията от Бургаския районен съд логика бъде възприета и следвана, правилата относно местната подсъдност биха били обезсмислени. А тези правила са сред фундаменталните за общата организация на наказателния процес. Водим от това и на осн. чл. 44, ал. 1, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение