Решение № 10382 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2026 г.
ВАСПето отделение20.10.2026 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение №35174 от 27.10.2025 г. по адм. дело №5919/2025 г. по описа на Аадминистративен съд София- град. ОСТАВЯ В СИЛА определение №2241 от 19.01.2026г. по адм. дело №5919/2025г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Н. А. Н., първата подадена чрез адв. Б. Борисов, а втората лично срещу решение № 35174 от 27.10.2025г. по адм. дело №5919/2025 г. по описа на Административен съд София - град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Н. срещу Решение № ЛДЖ -21 -8/30.06.2021г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет и осъден да заплати на ИВСС разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. В касационните жалби са наведени оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Подадена е и частна жалба от Н. А. Н. срещу определение №2241 от 19.01.2026г. по адм. дело №5919/2025г. на АССГ, с което съдът в производство по чл.176а, ал.1 АПК е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че разноски се дължат само за юрисконсулти, а не за лица с юридическо образование. Иска се отмяна на определението. Ответникът - Инспектор в Инспекторат към Висш съдебен съвет не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Административен съд - Варна не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационнаите жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С оспореното решение №35174 от 27.10.2025г. по адм. дело № 5919/2025г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу решение № ЛДЖ - 21 - 8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспекторат към Висш съдебен съвет, с което на основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалбата на Н. срещу действия на АС - Варна в качеството му на администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на ЕР на ТЕЛК №3038/150 от 23.11.2020г. по адм. дело №167/2021г. по описа на АС - Варна. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът приема за законосъобразни изводите на Инспектор към ИВСС, че обработването на личните данните на Н., чрез събирането и съхранението им по адм. дело №167/2021г. на АС - Варна е законосъобразно. Излага, че АС - Варна в изпълнение на правомощията си за налагане на глоби за обиди към съда по чл.143а, т. 3 АПК е събрал законосъобразно личните данни на жалбоподателя от АСП - Варна, съдържащи се в ЕР на ТЕЛК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно с оглед събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до верен извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена фарма и съдържание, както и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Споделят се изводите на АССГ и за правилно приложение на материалния закон от инспектор към ИВСС при постановяване на оспореното решение. Фактическа обстановка е безспорна по делото и правилно установена от първостепенния съд. Спорът се свежда до това нарушени ли са правилата за защита на личните данни, регламентирани в Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД от страна на АС - Варна в качеството му на администратор на лични данни, чрез изискване на ЕР на ТЕЛК от Агенция за социално подпомагане и прилагането му по адм. дело №167/2021г. Жалбоподателят е сезирал ИВСС за допуснато нарушение от Административен съд - Варна в качеството му на администратор на лични данни за това, че в производството по адм. дело №167/2021г. АС - Варна е събрал и съхранил неправомерно негови лични данни, съдържащи се ЕР на ТЕЛК, което е неотносимо доказателство за фактите от предмета на делото и личните му данни са събрани в нарушение на правилата за защита на личните данни. По делото е безспорно установено, че посоченото ЕР на ТЕЛК е изискано и приложено по адм. дело №167/2021г., съгласно разпореждане №2540/21г. от 24.02.2021г. на докладчика по делото по повод подадена молба от Н. с искане за отвод. С оглед съдържащи се в молбата обидни думи към докладчика, съдът е преценил, че са налице предпоставките за налагане на глоба на жалбоподателя на осн. чл.143а, ал.1, т.3 АПК във вр. с чл.91 ГПК, но предвид здравословното му състояние, съдът е преценил, че към този момент не следва да му бъде налагана глоба, като е разпоредил ЕР на ТЕЛК да се изиска и приложи по делото. Правилно при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, съдът е приложил относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Съгласно разпоредбите на чл. 6, § 1, б. "в" и б. "д" от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Правилни са изводите на съда, че в случая личните данни на Н. Н., съдържащи се в ЕР на ТЕЛК са събрани от АС - Варна във връзка с осъществяване на правомощия на докладчика по делото по чл.143а, т.3 АПК за налагане на глоба на жалбоподателя за използвани нецензурни и обидни думи към съда, обективирани в молба вх. №2661/18.02.2021г. по адм. дело №167/21г. на АС - Варна. Законосъобразно решаващият съд приема, че изисканата от АС - Варна информация, съдържаща се в ЕР на ТЕЛК представлява лични данни, а събирането им представлява обработване по смисъла на чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. Това обработване е законосъобразно по смисъла на чл. 5, пар.1, буква а) от Регламента, защото по отношение на него е изпълнено условието по чл.6, пар.1, буква в) от ОРЗД - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на лични данни, както и по буква д) обработването е необходимо при упражняване на официални правомощия на администратора на лични данни. В случая обработването е необходимо с оглед правомощията на съда по налагане на глоба по реда на чл.143а, т.3 от АПК за използвани от Н. обидни думи към докладчика по делото и изпълнение на процесуалните му задължения не само при произнасяне по молба за отвод от 18.02.2021г., но до окончателно приключване на производството по делото с оглед депозирана частна жалба и последваща молба за отвод на докладчика и замяна на служебно определения адвокат на осн. чл.26, ал.1 от ЗПП от 08.03.2021г., в която отново са използвани обидни думи към докладчика по делото. Видно от разпореждане №3074 от 09.03.2021г. на докладчика по делото, искането на Н. за отвод е оставено без уважение като е предупреден, че при следващо отправяне на обидни думи, ще му бъде наложена глоба по чл. 143а, т.3 АПК във вр. с чл. 91 ГПК. При съобразяване именно с представеното на 04.03.2021г. по делото ЕР на ТЕЛК и здравословното състояние на жалбоподателя, съдът отново не му е наложил глоба, като го е предупредил да се въздържа от използване на обидни думи и санкцията, която би последвала. В съображение 20 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 е посочено следното: "Макар настоящият регламент да се прилага inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения....." В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:...е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Правилен е изводът на съда, че по делото не е установено нарушение на вътрешното или общностното законодателство в областта на защитата на личните данни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба на Н. срещу определение №2241 от 19.01.2026г. на АССГ е неоснователна. В производството пред първоинстанционния съд ответникът е бил представляван от служител с юридическо образование - Ф. Димов с приложено пълномощно. Процесуалното представителство е било осъществено от пълномощник в съответствие с изискването на чл. 17, ал.3 АПК във вр. с чл.32, т.3 ГПК. Представители на страните по пълномощие по чл.32, т.3 ГПК могат да бъдат не само юрисконсулти, но и други служители с юридическо образование, поради което възражението в частната жалба в този смисъл е неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК, съдът след като е отхвърлил оспорването на Н., правилно е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. е под предвидения по чл.24 от Наредбата за правна помощ минимум, поради което правилно с оспореното определение, съдът е отхвърлил искането на Н. за изминение на решението в частта за разноските по реда на чл.176а, ал.1 АПК. Оспореното определение е правилно и следва да остане в сила. Пред настоящата инстанция ответната страна не е представлявана и не е направено искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение