Определение № 11794 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Е. В. срещу определение № 7292/19.08.2024 г., постановено по адм. д. № 1750/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив с твърдения за неправилност на същото и искане за отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Национална агенция по приходите в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на В., с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите, за обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отмяна по административен ред на ревизионен акт № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив и е прекратил производството по делото. За да стигне до този краен резултат, съдът е приел, че, отмяната по административен ред на процесния РА и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов РА, не пораждало право на обезщетение, тъй като към този момент нямало завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. В допълнение съдът е посочил, че искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви едва след отмяна по съответния ред на ревизионния акт, с който ще приключи ревизионното производството провеждано по отношение на ищеца (настоящ частен жалбоподател). Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Видно от фактическите твърдения и петитума на исковата молба, по повод която е образувано съдебното производство, приключило с обжалваното прекратително определение, ищецът претендира неимуществени вреди от отменен по административен ред ревизионен акт. Законодателят в производството по обжалване на ревизионните актове е вменил задължителен контрол върху ревизионните актове от горестоящ административен орган. Последното е видно от диспозицията на чл. 152 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В процесния случай при осъществения контрол, РА е отменен с решение на директор на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП в оспорената му част и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО. В този смисъл е налице отменен административен акт, обстоятелството, че е отменен по административен, а не по съдебен ред не променя порока. Обстоятелството, че при упражнения контрол за законосъобразност на ревизионен акт от горестоящия административен орган правният спор за наличието или липсата на задължения за данъци на ревизираното лице не е решен по същество и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, следва да се обсъжда при преценката за основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед наличието на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди – от кой момент настъпват твърдените вреди и към датата на предявяване на иска настъпили ли са такива, налице ли е причинно-следствена връзка между отмененият с влязло в сила съдебно решение административен акт или не. В конкретния случай вредите се претендират от незаконосъобразния РА, който действително е отменен по съответния административен ред – т. е. формално е налице единственото, посочено в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен административен акт (по административен ред), от който се претендират вредите. По горните съображения частната жалба е основателна. Определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение