Определение № 10783 от 25.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Тодорова, гр. Силистра, [улица]срещу Определение № 461 от 19.08.2022 г. по адм. дело № 139/2022 г. на Административен съд – Силистра, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220019-022-0018385/22.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна, офис гр.Силистра. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, касаторът моли последното да бъде отменено и жалбата му да бъде уважена. Ответникът – публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, офис Силистра, не взема становище. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалване на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Определение № 461 от 19.08.2022 г. по адм. дело № 139/2022 г. на Административен съд – Силистра е оставена без разглеждане жалбата на М. Тодорова от гр.Силистра, [адрес], срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220019-022-0018385/22.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна, офис гр.Силистра, прекратено е производството по адм.дело №139/2022 г. по описа на Административен съд гр. Силистра и делото е изпратено като преписка за произнасяне по жалбата по реда на чл.197 ал. 1 от ДОПК, на компетентния административен орган - Директора на ТД на НАП гр.Варна. Съдът е приел, че законът въвежда задължително административно обжалване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ), пред Директора на съответната ТД на НАП. Следователно, ПНОМ не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред. Така постановеното определение е правилно. Действително, както правилно и законосъобразно е отбелязал административният съд в мотивите си, съгласно разпоредбата на чл.148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпена възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В случая, по отношение на реда за обжалване на оспореното с жалбата постановление за налагане на обезпечителни мерки, е приложим ДОПК, който е специален спрямо АПК. Съгласно чл.197 ал.1 от ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на оспорващото лице и на публичния взискател. Предвид изложеното по-горе определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение