Определение № 8544 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. Д., против определение № 7423/22.06.2026 г. постановено по адм. дело № 1887/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 26- 1030-000677 от 26.05.2026 г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пловдив. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „З”, „ДД“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175А, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като отнемането на СУМПС ще лиши жалбоподателя от възможност да се грижи за член на семейството, който е в тежко здравословно състояние. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „дд“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 24.05.2026 г. около 18:55 часа в гр. Пловдив на ул.Сливница е управлявало лек автомобил марка и модел „Мазерати Гибли“ с peг. № [рег. номер], собственост на “Ти Ес Ауто“ ЕООД, като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушил чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда твърденията на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Съдът е приел още, че неблагоприятните последици от временното отнемане на свидетелството за управление са обичайна последица от наложената принудителна административна мярка и сами по себе си не обосновават значителна или трудно поправима вреда. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност законодателят въвежда императивни правила за регистрация на МПС. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от дванадесет месеца се лишава от възможността да полага непосредствени грижи за здравето на майка си както предвижва същата до лечебни заведения. В подкрепа на тези твърдения са представени надлежни доказателства, които установяват съществуващи в обективната действителност факти настъпили преди датата на издаване на процесната ПАМ. От представеното Експертно решение № 2354/03.07.2014 г. се установява, че влошеното здравословно състояние на майката на жалбоподателя е съществувало значително преди издаването на процесната ПАМ, с която временно е отнето СУМПС. Видно от доказателствения материал по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а единствено потвърждават наличието на такива които са се осъществили преди нейното издаване. Настоящият касационен състав счита, че затрудненията в транспортирането на родственици на жалбоподателя не е извън обичайното, доколкото при необходимост има възможност както за използване на специализиран медицински транспорт, така и ползване на алтернативни варианти за транспорт. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателя. След като той не е ангажирал съответните доказателствени средства за оборване на презумпцията, неблагоприятните последици от недоказване на твърденията му за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди при изпълнението на акта настъпват в неговата правна сфера. В случая не се отрича извършването на нарушението, нито са представени доказателства за отстраняването му. Доказателствата относно здравословното състояние на член на семейството на жалбоподателя не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Спазването на правилата на движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател и членовете на семейството му в качеството им на пътници в процесния автомобил. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.