Определение № 10323 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на А. Х. К., чрез адв. Деведжиева, срещу определение № 6130 от 14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 635/2024 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна). В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и постановяване на ново определение, с което да се уважи искането за увеличаване на присъдените в полза на А. Х. К. разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1200 лева и държавна такса в размер на 20 лева. Ответникът – Б. Коцев, кмет на община Варна, чрез процесуалния си представител в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, образувано по молба на А. Х. К. е отхвърлено искането ѝ за изменение на определение № 4577 от 02.05.2024 г., по адм.д. № 635/2024 г. на АС-Варна, в частта на разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице основание за изменение на определение № 4577 от 02.05.2024 г., по адм.д. № 635/2024 г. по описа на АС-Варна, в частта на разноските, с което определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Х. К. срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление рег.№ 051153ВН_004АС/08.12.22г. и Мълчалив отказ на Кмета на район „Аспарухово“ да се произнесе по заявление с рег.№ АУ109302АС/13.11.23г и е прекратил производството. Със същото определение първоинстанционният съд е осъдил кмета на община Варна да заплати на А. Х. К. сумата от 700 лева. В оспореното пред настоящата съдебна инстанция Определение 6130 от 14.06.2024 г., по адм.д. № 635/2024 г. на АС-Варна, съдът се е мотивирал, че за да определи посочения размер на адвокатски хонорар е приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, нормата на чл. 9, ал. 1 от НМРАВ, както и Решение СЕС С-438/22. Определението е правилно. В случая жалбата на А. Х. К. срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление рег.№ 051153ВН_004АС/08.12.22г. и Мълчалив отказ на Кмета на район „Аспарухово“ да се произнесе по заявление с рег.№ АУ109302АС/13.11.23г за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ III-3227 „за жилищно строителство“ и УПИ XIX-3227 „за жилищно строителство“, кв.50, по плана на СО „Зеленика“, р-н Аспарухово за имот с ид.10135.5545.3227, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с определение № 4577 в закрито заседание на 02.05.2024 г., на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. По делото, са представени два броя договори за правна защита и съдействие (л. 39), по силата на които от А. Х. К. е ангажирана адвокатска защита, с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на по 600 лева. С обжалваното определение, постановено след направена молба за изменение на прекратителното определение в частта на разноските, е отхвърлено искането за увеличаване на определения адвокатски хонорар като съдът се е съобразил извършените от пълномощника процесуални действия. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за да определи посочения размер на адвокатски хонорар се е съобразил с изхода на правния спор както и с фактическата и правната му сложност и правилно е преценено, че не са налице основания за възлагане в тежест на ответника пълния размер на договореното и заплатено от община Варна адвокатско възнаграждение. Видно от представените от А. Х. К. договори за правна защита и съдействие са за процесуално представителство по делото и жалба. В случая съдът се произнася в закрито заседание, без да е насрочвано и проведено съдебно заседание. Участието на упълномощения адвокат в производството, което е на етап проверка на редовността и допустимостта на оспорването, се изчерпва с изготвяне жалба без процесуално представителство пред съда, тъй като делото е прекратено поради липса на правен интерес от оспорване, респ. без насрочване и явяване в открито съдебно заседание. При това положение и с оглед даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022г. на СЕС тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, правилно първоинстанционният съд е определил окончателно адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева. Противно на възраженията в частната жалба при определянето му са отчетени всички обстоятелства, касаещи фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение