Решение № 13576 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2015 г.

Решение № 13576 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1320 от 24.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3345 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 161401371/06.08.2014 г., издаден от Светлана Петрова - началник сектор "Ревизии" и Даниела Делчева - главен инспектор по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1134/10.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Тодор Петров Вутов, чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Прави искане за спиране на производството, във връзка с постъпило искане от Главния прокурор до ОСК ВАС и образувано т. д. за приемане на тълкувателно решение по въпроса за приложимост на разпоредбите по чл. 122-124 от ДОПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. По искането за спиране на производството Във връзка с предявеното искане за спиране на производството по делото от участващия прокурор, обосновано с образуваното пред Върховния административен съд тълкувателно дело № 3/2015 г. с предмет тълкуване на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК относно установяване на задължения за осигурителни вноски за период, преди влизане в сила на разпоредбата - 15.02.2011 г., съдът прие следното: Тълкувателната дейност на ВАС има за цел постановяване на тълкувателни решения за отстраняване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона - чл. 124, ал. 1 ЗСВ, т. е няма за предмет разрешаване на съдебен спор по конкретно дело /гражданско, търговско или административно/, поради което тълкувателните решения не са актове на съдилищата по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Водейки от горното, наличието или не на висящо тълкувателно дело по поставените в особеното искане въпроси, не е основание за спиране на настоящето производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Разпоредбата предвижда спиране на производството в случаите, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящето. Нормата има предвид разглеждане на съдебен спор пред същия или друг съд от системата на съдилищата в РБ, който има преюдициално значение за настоящия. Като неоснователно искането следва да бъде оставено без уважение. По същество: С решението на Административен съд- Пловдив е отменен Ревизионен акт № акт № 161401371/06.08.2014 г., издаден от Светлана Петрова - началник сектор "Ревизии" и Даниела Делчева - главен инспектор по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1134/10.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на лицето Тодор Петров Вутов са определени задължения в по чл. 48 от ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 2007 г. -2011 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства от които може да се направи категоричен извод, че не са налице необходимите предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, както и за определяне на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. АС е приел, че към 2007 г. ревизираното лице разполага с налични парични средства в брой, общо в размер на 900 000 лв. с произход от работа в турска фирма. Действително, по делото са представени документи видно от които Тодор Петров Вутов е бил съдружник в турско дружество "Далгаз" до 2000 г. в българо-турска фирма "Меджик стар" до 2000 г. и във фирма "Омера Корпорейшън"- Панама до 2001 г. Въз основа на всички събрани документи приходните органи са приели, че към 01.01.2007 г. РЛ разполага с налични парични средства в размер на 18 000 лв. от сметка е СИ Банк, след направени изчисления е установен недостиг в размер на следното: за 2007 г. - 271 839,26 лв.; за 2008 г. - 48 017,12 лв.; за 2009 г. - 129 830,40 лв.; за 2010 г. - 85 038,78 лв. и за 2011г - 5387,98 лв. В резултат на приетите твърдения на РЛ относно наличните суми от работа в Турция, АС е допуснал съдебно счетоводна експертиза която приемайки получени и изтеглени приходи през периода 1998-2007 г. стига до извода, че за ревизираните периоди не е налице недостиг на средства. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за неправилност на изводите на съда, че ревизираното лице е притежавало твърдяните от него суми и че ги е внасял многократно на територията на Република България. От извършената проверка в информационния масив на Агенция Митници е установено, че за периода 01.01.2001 г. -31.12.2006 г. лицето не е декларирало внос на валута в страната. Дори и да се приеме за вярно, че лицето е получило твърдяната сума, предвид представена в съдебно заседание копие от Митническа декларация от 22.12.1997 г., следва да се обърне внимание на факта, че ревизирания период е 2007 г. -2011 г. По делото няма данни относно средствата през периода преди ревизията, освен обяснението на лицето, че са държани в сейф в дома му. Твърденията на РЛ са житейски неоправдани предвид периода от време между получаването им и началото на ревизията. АС е построил изцяло тезата си на база заключенията на вещото лице, което за начално салдо към 01.01.2007 г. приема сумата от 846 166 лв. чиято наличност съгласно изложеното до тук се оказва недоказана. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът намира, че събраните доказателства обосновават основанията за извършване на ревизия при особени случаи, поради което следва да се приеме, че установените от ревизията факти и обстоятелства са верни, тъй като същите не са опровергани по делото. По отношение на задълженията по ЗОВ Решението на първоинстанционният съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради следното: Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. Нормата на чл. 124а от ДОПК, според която разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е в сила от 15.02.2011 г., като на същата не е придадено обратно действие. Следователно, при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно задължителните осигурителни вноски за процесните периоди 2007 г. - 2011 г. При този изход на делото следва да се отмени решението в частта за разноските с което Дирекция "ОДОП" Пловдив е осъдена дазаплати на Тодор Петров Вутов сумата от 569 лв съдебни разноски, ответникът по касация Тодор Петров Вутов следва да заплати на Дирекция "ОДОП" Пловдив, сумата от 3838 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част и чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по компенсация. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение