Определение № 8386 от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „ЗАД „ОЗК-Застраховане““ АД със седалище в гр.София, [улица], представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., подадена чрез юрисконсулт Д. Димитрова, против определение №682 от 17.07.2025г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-523/07.07.2025г. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като издадено в противоречие със законовите разпоредби на ЗОП, в нарушение принципите на ЗОП и правото на ефективна защита, при игнориране от КЗК сериозността на твърденията на дружеството и потенциалните вреди, които биха настъпили при евентуално продължаване на процедурата. Моли за уважаване на частната жалба и отмяна на определението. Претендира разноски. Ответникът – „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение №682 от 17.07.2025г. постановено по преписка № КЗК-523/07.07.2025г., на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „ЗАД „ОЗК-Застраховане““ АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Застраховка Пожар и други бедствия“ на имуществото на „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД, открита с Решение № F642226 от 07.05.2025 г. на ИД на „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД, възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00246/2025-0091. За да достигне до този резултат, Комисията за защита на конкуренцията се е позовала на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. КЗК е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е преценила, че дружеството не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните, вкл. на дружеството, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите относими за извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка и е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие върху възложителя и обществото като цяло, от което би последвала значителна или труднопоправима вреда. В тази насока КЗК е съобразила, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и неговите служители, от което би последвала значителна или трудно поправима вреда, доколкото без своевременното сключване на валидна „Застраховка Пожар и други бедствия“ на имущество на „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД, на възложителя би се наложило да преустанови своята дейност, поради неизпълнение на лицензионните условия КЗК е обърнала внимание на обществената значимост на дейността на възложителя, която има изключително голяма роля за осигуряване стабилността на енергийната система и покриване на нуждите на потреблението на ток в страната. Според КЗК отрицателните последици, които могат да настъпят за всички интереси от продължаването на процедурата, превишават ползите от налагането на обезпечителната мярка, като спирането на процедурата би могло в по-голяма степен да има отрицателни последици за обществото и би рефлектирало негативно както върху интересите на възложителя така и на обществото като цяло. КЗК е приела, че предвид чл.112, ал.8 ЗОП интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като не е налице законова възможност да се сключи договор с изпълнител-участник в процедурата по възлагане, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. КЗК е счела, че в случая е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП - от спирането на процедурата ще произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗОП, жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществената поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". В конкретния казус с жалбата срещу решението за откриване на процедурата е поискана временна мярка и процедурата се спира до влизане в сила на определението, с което се оставя без уважение искането, съобразно чл. 203, ал. 3, т. 1 ЗОП. При произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици предвид интересите на страните по преписката като изследва последиците от евентуалното спиране на процедурата във връзка с обществения интерес, направена въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните - чл. 204, ал. 2 ЗОП. В случая искането на частния жалбоподател за налагане на временната мярка е обосновано с твърдения за ненакърняване интереса на възложителя от евентуалното й налагане, и с обществения интерес, който налагал възложителят да получи икономически най-изгодното предложение от няколко участника, а в случая процедурата и решението противоречат на основните принципи на ЗОП при необосновано ограничаване кръга на потенциалните участници в обществената поръчка до един участник. При тези данни съдът споделя становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, вр. чл. 203, ал. 1 от ЗОП. Според възприетия от законодателя принцип в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата, която може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. При съобразяване изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП КЗК е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Правилно КЗК е приела, че последиците от спирането на процедурата се бъдат неблагоприятни за възложителя и обществото. Интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата с оглед приключване на дейностите в нейния обхват. В случая това съвпада и с обществения интерес, презумиран от закона. С оглед предмета на дейност на възложителя, структуроопределящата му роля в енергийната система на страната и нейната енергийна сигурност, всяко настъпило застрахователно събитие от категорията на процесните ( пожар или друго природно бедствие) е с потенциал да предизвика сериозни неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Налага се извод, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка, както правилно е приела КЗК, обосновавайки наличието на предпоставките на по чл.204, ал.3 от ЗОП. Не се кредитират доводите в частната жалба. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя, а неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, предвид разрешението в разпоредбата на чл.112, ал.8 от ЗОП. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на процедурата не се обсъждат от съда като неотносими към настоящото производство. Правото на защита на частния жалбоподател не е накърнено предвид подадената от него жалба срещу Решение № F642226 от 07.05.2025 г. на ИД на „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД. Предвид горното обжалваното определение трябва да се остави в сила като постановено при липса на визираните от частния жалбоподател отменителни основания. При този изход на спора на ответника се присъждат разноски юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лева, на основание чл.143, ал.3 АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,