Определение № 8669 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Г., [ЕГН], с адрес в гр. Септември, срещу Определение № 3294 от 09.07.2026 г., постановено по адм.д. № 812/2026 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0340-000115/08.07.2026 г. на началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил вече е била сключена, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Ответникът – началник група към ОДМВР - Пазарджик, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал изпълнението на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което с обжалваното определение е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Определението валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 26-0340-000115/08.07.2026 г. на началник група към ОДМВР - Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Мярката е приложена, тъй като при проверка на 03.07.2026 г. около 08.40 ч. е установено, че управляваният от С. А. Г. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 30.06.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. От представените по делото доказателства се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му. Застраховката за гражданска отговорност е сключена на 03.07.2026 г. в 12.26 часа. Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,