Определение № 1620 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 796/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от С. К. Т. молба за отмяна (наименована „частна жалба“) с вх.№ 83888 от 31.07.2025 г., вписана в СлВп – гр. Пловдив на 27.01.2026 г. С молба вх.№ 127512 от 10.12.2025 г., подадена от служебен адвокат С. Г. от АК - П. (назначена по реда на гл. Х от ГПК), е уточнено, че се атакува влязлото в сила Решение № 3947 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 546/2021 г. по описа на РС – Пловдив, VІІ гр.състав, което е потвърдено с въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 336/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ХІV състав и влязло в сила на 15.05.2025 г. като необжалвано пред ВКС. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата К. К. П. и М. К. Ю. чрез адвокат Д. П. от АК – П. и адвокат Е. М. от АК - П., които оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази доводите и исканията, изложени в молбата за отмяна и в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, намира следното: В молбата за отмяна се твърдят обстоятелства, относими към фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (ново обстоятелство, обективирано в открито на 24.11.2025 г. ново писмено доказателство – н.а.№ 88 от 22.12.2021 г. за учредено ОВП на ползване) и по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 31.07.2025 г., а атакуваното решение е влязло в сила на 15.05.2025 г., то спазени се явяват преклузивните срокове, установени с чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, чието начало се поставя най-рано в момента на влизане в сила на съответния съдебен акт. По тази причина възражението на ответниците по молбата, че не са спазени преклузивните срокове за подаването й, е неоснователно. Останалите възражения касаят основателността на исканията за отмяна при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, поради което подлежат на обсъждането на съществото на молбата. Поради отсъствието на процесуални пречки, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. Заявеното от молителката в молбата с вх.№ 127512 от 10.12.2025 г. искане за служебно изискване на справка от имотен регистър при СлВп – гр. Пловдив следва да бъде оставено без уважение като ненужно за изясняване на релевантните по делото факти. С отговора на молбата за отмяна не се оспорва твърдението, че служебният адвокат на молителката е узнала за учреденото ОВП на ползване на 24.11.2025 г., а след това е уведомила молителката за това обстоятелство, поради което така заявеното твърдение следва да бъде обявено за безспорно между страните. С отговора на молбата за отмяна е заявено възражение, че фактическият състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице не по причина на по-ранно (преди 24.11.2025 г.) узнаване за учреденото ОВП на ползване, а по причина, че молителката не е проявила дължимата грижа към воденето на делото, като е могла да узнае за учреденото ОВП и да представи н.а.№ 88 от 22.12.2021 г. по време на разглеждането на делото от инстанциите по съществото на спора. Отговорът на въпроса дали това възражение е основателно или не има отношение не към преценката за допустимостта на молбата за отмяна, а към преценката за нейната основателност и ще бъде даден с предстоящото да се постанови решение по реда на чл. 307 ГПК. Настоящият състав констатира, че към отговора не е приложено пълномощно за адвокати П. и М., поради което с настоящото определение следва да бъдат дадени указания на ответниците по молбата за отмяна. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия