Определение № 933 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6776/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. второ ГПК. Постъпила е частна жалба от С. А. А., в качеството му на [фирма], ЕИК[ЕИК], против разпореждане без номер от 4 август 2014 г., постановено по гр. д. № 5355 по описа на ВКС за 2014 г., с което е върната частна жалба с вх. № 9323/14.10.2013 г. поради неизпълнение на указания за внасяне на дължима държавна такса в размер на 15 лв. В жалбата са изложени твърденията на частния жалбоподател за осъществени неправомерни действия от ответно дружество и последиците им спрямо частния жалбоподател, с искане за освобождаване от държавна такса и връщане на делото за събиране на писмени доказателства и част от вземанията, за да е възможно плащането на такси. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. С обжалваното разпореждане председателят на четвърто гражданско отделение на ВКС е върнал частна жалба срещу определение № 567 от 19 септември 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 5355/2013 г., ІV г.о., поради неизпълнение на дадено указание за внасяне на държавна такса за обжалването от 15 лева в срок. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема жалбата за неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: С разпореждане на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС от 18 октомври 2013 г. на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно разглеждане на делото в размер на 15 лв. С друго разпореждане от 29 ноември 2013 г. срокът за внасяне на държавната такса е продължен с 20 дена, като изрично е указано, че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Указанието не е изпълнено до изтичане на съответния срок (включително до датата на постановяване на обжалваното разпореждане). С разглежданата частна жалба първоначално се иска определяне размера на държавната такса (ч.ж. вх. № 7634 от 1 септември 2014 г.), след което е поискано освобождаване от такса по делата (вх. № 8809 от 13 октомври 2014 г.), и накрая (приложено към молба вх. № 9925 от 14 ноември 2014 г.) отново се сочат оплакванията на жалбоподателя срещу действията на трети лица. Предмет на преценка в настоящото производство е не гражданскоправният спор между страните по делото, а единствено правилността на обжалваното разпореждане на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС. За производството по обжалване на определението на състав на четвърто гражданско отделение, в рамките на което е постановено и процесното разпореждане, частният жалбоподател е заявил искане за продължаване на срока за внасяне на държавната такса за обжалването. От делото е видно, че частният жалбоподател е отправял многократни искания за освобождаване от държавна такса, които са били оставени без уважение от съда предвид непредставянето на необходимите данни по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК. И в производството по преценка допустимостта на обжалването на определението на състава на четвърто гражданско отделение на ВКС, жалбоподателят отново не е представил каквито и да е доказателства за липса на достатъчно средства за заплащане на държавната такса от 15 лева. Тъй като и след продължаването на срока не е представено доказателство за внесена държавна такса, обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение