Определение № 2526 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 71413/15.03.2023 г. на М. И. К., чрез адвокат Г. П., срещу разпореждане № 23766/21.02.2023 г. по гр. д № 19065/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от К. молба за отмяна вх. № 291604/30.12.2022 г. на неприсъствено решение № 12548/10.11.2022 г. по същото дело. В частната жалба К. твърди, че не е имала възможност да изпълни указанието за внасяне на държавна такса в дадения срок. Моли съдът да приеме доказателство за внасяне на дължимата сума и да отмени обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 1953/07.01.2023 г. съдът е оставил без движение молбата на М. К. за отмяна на влязло в сила решение, като е дал указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението /24.01.2023 г./ да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на ВКС. Посочени са последиците от неизпълнение на указанията. Съдът е констатирал, че не са представени доказателства за внасяне на сумата, поради което е приел, че не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна и тя следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС са ясни и конкретни. Дължимата държавна такса е внесена по сметка на Софийски градски съд на 15.03.2023г. - след изтичане на едноседмичния срок даден от първоинстанционния съд /31.01.2023 г./. Всички действия след изтичане на този срок, вкл. представянето на документ за внасяне на държавната такса с настоящата частна жалба, са ирелевантни. Молителят не е представил своевременно доказателство за внасяне на дължимата държавна такса, поради което правилно подадената молба за отмяна вх. № 291604/30.12.2022 г. е върната на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.