Определение № 13126 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. М., като родител и представляващ малолетното дете А. А. М., родена на [дата]. и от малолетната А. А. М., „в лично качество, като субект на права по чл.3, чл.7 и чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания ( КПХУ ), чл.15 и чл.16 от Закон за хората с увреждания, чл.3 и § 1, т.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), срещу определение № 30435/17.09.2025 г. по адм. дело № 6943/2025 на Административен съд София – град ( АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата от А. Д. М. като родител и представляващ малолетното дете А. А. М., родена на [дата]. и от малолетното дете в лично качество, относно повторна, обективна и цялостна оценка на образователните, езиковите и социални потребности на дете с [заличен текст], и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно – необосновано и немотивирано и иска отмяната му и връщане на делото на АССГ за продължаване на производството и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частна жалба - Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образоване- София – град, представляван от директора, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, на основание чл.159 т.4 от АПК, тъй като жалбоподателят А. Д. М. не разполага с представителна власт да сезира съда от името на детето А., както и не притежава лични права във връзка с административно правоотношение по проведената процедура и свързаните с нея актове за подкрепа на детето А. по ЗПУО и Наредбата за приобщаващото образование. Съдът е приел, че А. Д. М. има качеството на родител на детето, но с окончателно определение от 8.01.2021 г. по гр. д. №58678/20 г. по описа на Софийския районен съд, като привременни мерки, на основание чл.127 ал.3 от Семейния кодекс е определено родителските права спрямо детето А. да се упражняват от майката К. И., която изрично е изразила несъгласие с подадената от бащата на детето жалба, по коЯто е образувано адм. д. № 6943/2025г. по описа на АССГ. При тези установявания, съдът обосновал, че съгласно чл.3 от Закона за лицата и семейството, вместо малолетните и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Приел, че съгласно пар.1 т.9 от ДР на Наредбата за приобщаващото образование, по смисъла на наредбата, родител е лицето, което упражнява родителските права съгласно Семейния кодекс, както и представителят на детето или лицето, което полага грижи за детето. Поради това и доколкото жалбоподателят не е родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права по отношение на детето А., съдът е извел извод, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.159 т.4 от АПК. Определението е правилно. Съобразени с фактите по делото и с материалния закон са установяванията на първоинстанционния съд, че А. Д. М. не е родителят, на когото с акт на компетентния съд е възложено упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. М.. Съгласно чл.3 от Закона за лицата и семейството, както правилно е посочил АССГ, вместо малолетните и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Разпоредбата на чл.127 ал.2 от Семейния кодекс определя, че когато родителите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по посочените спорни въпроси. В производството е установено, че с окончателно определение от 8.01.2021 г. по гр. д. №58678/20 г. по описа на Софийския районен съд, като привременни мерки, на основание чл.127, ал.3 от Семейния кодекс, е определено родителските права спрямо детето А. да се упражняват от майката К. И.. Поради това, изводите на решаващият съд, че единствено майката на детето, която въз основа на акт на съда упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, може да го представлява като негов законен представител, са правилни и се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са доводите в жалбата за необоснованост на определението на АССГ. Съдът, въз основа на правилно установени факти в производството, обосновано е приел, че А. Д. М. не е родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. и поради това, след като не е негов законен представител, не разполага с представителна власт да подава от негово име жалби и да го представлява в производството пред съда. Противно на доводите в частната жалба, изводите на АССГ са в съответствие с мотивите на ТР № 1//2016г. от 03.07.2017г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, независимо от обстоятелството, че поставените за тълкуване въпроси по делото нямат пряко отношение към предмета на производството пред АССГ. При наличието на посочените от първоинстанционния съд основания за недопустимост на жалбата до първоинстанционния съд, определението на АССГ, с което жалбата на А. Д. М. е оставена без разглеждане, на основание чл.159 т.4 от АПК, е правилно и постановено с съответствие с приложимия закон. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъзе оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение