Определение № 51 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на М. З. Ш. срещу разпореждане от 15.11.2011 год. по гр.д.№ 262/2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е върната, като недопустима частната й жалба срещу разпореждане № 904 от 1.11.2011 год. постановено по същото дело. С това разпореждане е била оставена без движение подадената от Ш. исковата молба, в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за уточняване размера на претендираното обезщетение. Поддържа се, че разпореждането е неправилно. В писмения отговор на ответницата В. И. Димитрова, действаща като едноличен търговец с фирма “Б. В. Димитрова” от [населено място] се изразява становище, че разпореждането е правилно, и не е налице основание за неговата отмяна. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е счел за недопустимо обжалването на разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, като неподлежащо на самостоятелно обжалване. Същото е от актовете по чл. 253 ГПК, които съдът сам би могъл да отмени или измени. Разпореждането не прегражда развитието на делото и по отношение на него няма изрично въведена от закона обжалваемост. От това следва извод, че по отношение на него не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Срещу този съдебен акт, оттегляем от постановилия го съд при условията на чл.253 ГПК, страната може да се защити чрез обжалване на акта за прекратяване на делото - т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради липса на акт, подлежащ на обжалване, правилно е прието в обжалваното разпореждане, че частната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.