Определение № 886 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 192/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 116/20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1834/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата ѝ от 03.09.2024 г. за предоставяне на правна помощ по повод касационно обжалване на определение № 1684 от 04.07.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като „недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно“. Поддържа се, че няма пречка на жалбоподателката да бъде предоставена правна помощ, доколкото тя не може да се справи сама с обжалването на определението и е в тежко положение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания акт, съставът на Апелативен съд – София е посочил, че с определение № 1684 от 04.07.2024 г. по в. ч. гр. д. 1834/2024 г. е потвърдил определение № 7126 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 10670/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молба от 19.02.2024 г. на С. С. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по нейна частна жалба с вх. № 122190 от 29.12.2023 г. По искането за предоставяне на правна помощ по повод обжалването на въззивното определение съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК частната касационна жалба следва да се приподпише от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност. При служебна справка в публичния регистър на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски съвет – Варна, съдът е установил, че С. Г. С. е лишена от право да упражнява адвокатска професия, но е вписана в Адвокатски съвет – Варна на 15.03.1994 г. и следователно – има придобита юридическа правоспособност. При тези данни и позовавайки се на чл. 24 от Закона за правната помощ, съдът е мотивирал извод за неоснователност на молбата за правна помощ. Неоснователни са бланкетно заявените оплаквания в частната жалба за нищожност и недопустимост на атакуваното определение. Същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на възложената му правораздавателна власт, изготвено е в установената от закона писмена форма и е подписано, правораздавателната воля на съда е изявена ясно и недвусмислено; съдът е бил надлежно сезиран и се е произнесъл по отправеното към него искане при липса на процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното определение е и правилно. Съгласно чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая постановеното от Апелативен съд – София по в. ч. гр. д. № 1834/2024 г. определение № 1684 от 04.07.2024 г. подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За редовността на подадена частна касационна жалба е приложимо правилото на чл. 284, ал. 2 ГПК съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което частната касационна жалба следва да е подписана от адвокат, освен ако жалбоподателят или негов представител има юридическа правоспособност. От данните по делото и извършената служебна справка се установява, че С. С. притежава юридическа правоспособност, поради което не е необходимо частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат. Като правоспособен юрист, при това с дълъг професионален опит, частната жалбоподателка е компетентна сама да удовлетвори и законовите изисквания за представяне към подадената частна касационна жалба на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, поради което не може да се формира извод, че предоставянето на правна помощ би било оправдано в сравнение с ползите, които същото би могло да донесе. Предвид изложеното крайният извод на въззивния съд за неоснователност на искането по чл. 95 ГПК следва да бъде споделен като обоснован и законосъобразен, а обжалваното определение – да бъде потвърдено. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 15 лв., съобразно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение