Определение № 380 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна на основание чл.239 т. 1 АПК, подадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.", чрез процесуален представител, срещу определение №992/31.07.2024 г. по адм.дело №718/2024 г. на Административен съд - София - област в частта, с която Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на община Костинброд сумата от 1700 лева, съставляващи сторени деловодни разноски, оставена в сила с част от определение №569/22.01.2025 г. по адм.дело №195/2025 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Искателят претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Ответникът по искането - община Костинброд в писмено възражение, иска отхвърляне на искането и присъждане на разноски за производството. Искането е недопустимо като насочено против определение в частта относно разноските, която не подлежи на отмяна. Отмяната по чл. 237 АПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В случая се претендира отмяна на част от определение, с което са присъдени разноски в първоинстанционното производство, оставена в сила с изричен диспозитив от тричленен състав на ВАС, седмо отделение. Атакуваната част от определението не прегражда хода на процеса, т.е. не е сред изрично визираните в чл. 237, ал. 1 АПК съдебни актове, подлежащи на отмяна. Частта от определението, чиято отмяна се иска, не може да бъде приравнена и на влязло в сила решение по смисъла на закона, тъй като не разрешава по същество административноправен спор между страните. Ето защо искането за отмяна следва да бъде оставено без разглеждане и производството по делото прекратено. Предвид недопустимостта на искането няма възможност за присъждане на разноски на искателя, а ответникът по искането не е представил доказателства за направени разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 249, във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,