Определение № 13961 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение № 17601 от 20.09.2024 г. на Административен София-град по адм. дело № 7518/2024 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на АПИ срещу писмо вх. № 04-16-1364 от 23.05.2024 г. (по описа на АПИ), издадено от ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 и е прекратил производството по делото. В частната жалба има оплаквания, че определението е неправилно, тъй като е налице годен предмет на обжалване и съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Ответникът - ръководителят на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020, представя становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Необоснован е изводът на съда, че първоинстанционната жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет на обжалване. В представената по делото кореспонденция между страните има данни за подадено искане от АПИ за плащане на разходи в размер на 67 418,70 евро по проект рег. № GR-BG 1173 „Подобряване на трансграничната достъпност“ (с акроним CROSS BO), финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020. Жалбата е насочена срещу писмо вх. № 04-16-1364 от 23.05.2024 г. (по описа на АПИ), издадено от ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020, в което е изразено становище за недопустимост на разходите именно по същото искане. Съдът се е произнесъл при непълна преписка – по делото липсва искането за плащане и преписката във връзка с разглеждането му, в резултат на което не е изяснил предметът на административното производство и дали същото е приключило именно с процесното писмо. Поради неизясняване на релевантните факти и приложимия закон съдът е извършил неправилна преценка, че процесното писмо представлява уведомление за образуване на производство по определяне на финансова корекция. Съдът е изложил мотиви, че писмото има характер на подготвящ издаването последващ акт, а именно решението по чл. 73 ал. 1 ЗУСЕФСУ. С оглед правната му природа и предназначение изявлението предмет на обжалване попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което самостоятелното му обжалване е изключено. Според съда не е налице индивидуален административен акт, а по-скоро административнопроизводствено действие, част от процедурата по издаване на решение за определяне на финансова корекция. Непълната преписка препятства касационната инстанция да извърши преценка на процесуалната допустимост на първоинстанционната жалба, поради което определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да изиска от административния орган искането за плащане и цялата преписка във връзка с него и едва след това да се произнесе по процесуалната допустимост на оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение