Определение № 4328 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Определение № 6409/17.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 12016/2025 г. С обжалваното определение е изменено Определение № 42818 от 19.12.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело №12016/2025 г., в частта, в която КЗЛД е осъдена да заплати на А. К. К. от гр. Бяла Слатина деловодни разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева, като КЗЛД е осъдена да заплати на А. К. К. от гр. Бяла Слатина деловодни разноски в размер на 392,68 евро (триста деветдесет и две евро и 68 цента). В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че в производството по чл. 197 и сл. АПК съдът не е следвало да се произнася по въпроса относно разноските, както и че претенцията за разноски не е била доказана. Алтернативно са изложени съображения, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не съответства на принципите на справедливост и обоснованост. Иска се обжалваното определение да се отмени. Претендират се разноски – държавна такса. При условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Частният жалбоподател се представлява от юрк. Райчева. Ответникът по частната жалба – А. К. К. не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Определение № 42818 от 19.12.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело №12016/2025 г., което е изменено, в частта на присъдените разноски, с обжалваното Определение № 6409/17.02.2026 г. на АССГ, е постановено в производство по чл. 197 и сл., във връзка с чл. 56, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. В ал. 2 на чл. 200 АПК е предвидено, че определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Предвид чл. 200 АПК и приетото в Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, КЗЛД, като издател на акта, който е отменен с Определение № 42818 от 19.12.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело №12016/2025 г., не може да обжалва Определение № 42818 от 19.12.2025 г. След като основното определение не може да се обжалва от административния орган издател на отменения от съда административен акт, то същият не може да обжалва и определението по чл. 176а АПК, каквото се явява Определение № 6409/17.02.2026 г. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 4568 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2020 г., Определение № 12130 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2018 г. Комисията за защита на личните данни може да упражни правото си по чл. 176а АПК и да поиска изменение на постановения в производството по чл. 197 и сл. АПК акт, в частта му за разноските, но не може да обжалва съдебния акт, с които съдът се е произнесъл по направеното искане. Това е така, защото съгласно чл. 176а, ал. 2 АПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Поради това частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 176а, ал. 2, вр. чл. 200 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение