Определение № 1750 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. С., представлявана от адв. Маноев, против определение № 1778/16.10.2024г., постановено по адм. дело № 47/2024г. от Административен съд-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1356/17.07.2024г., постановено по адм. д. № 47/2024г. на Административен съд-Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. срещу отказ на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД-гр. Козлодуй да предостави достъп до обществена информация, в частта на присъдените разноски. С частната жалба се оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че определението е постановено в нарушение и при неправилното прилагане на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, както и че присъденият адвокатски хонорар е завишен. Иска се отмяна на определението. Ответникът – изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД-гр. Козлодуй не взема становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата на Н. С. за изменение на определение № 1356/17.07.2024г., постановено по адм. д. № 47/2024г. на Административен съд-Кюстендил, в частта на разноските, първоинстанционният съд обсъжда на първо място процесуалното поведение на жалбоподателката, която след проведени две редовни заседания, в открито съдебно заседание на 02.07.2024г. заявява пред съда, че няма нищо общо с делото, и на следващо място съдът посочва, че във връзка с възражението й за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, намалява размера от 4 800 на 1000-предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на размера на присъденото възнаграждение за вещо лице, съдът посочва, че е съобразен с представената по делото справка-декларация от вещото лице и отразените в нея обем и специфика на задачите. Определението е правилно. Неоснователно е оплакването на Н. С. за нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. В разглеждания случай експертизата е назначена в хипотезата на чл. 28 от цитираната наредба- от съда по искане на страна-изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, които внасят определения депозит по разпореждане на съда. Но предвид правния резултат по делото, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК съдът възлага разноските както за възнаграждението на вещото лице, така и възнаграждението за един адвокат на жалбоподателката, като следва да се посочи, че е определен в минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение